Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Погледни там — каза Фиона, сочейки към къщата.
Уолт проследи ръката й.
— Какво?
— Я! — възкликна тя. — Чудя се какво ли има вътре?
Уолт се обърна. Един от капаците беше отметнат назад, отворен.
Те се спогледаха.
— Аз не съм полицейски представител — каза Фиона. — Затова искаше да дойда тук, нали?
Уолт не каза нищо.
— Работата е там — рече тя, — че се познаваме твърде добре. Лично аз смятам, че това е хубаво, но ако ти мислиш другояче, ще трябва да ми кажеш.
— Аз искам да те опозная по-добре — каза той. — Искам да ме допуснеш до себе си. И аз да те допусна до себе си. И да стигнем до момент, когато ще сме си толкова близки, че ще можем да си кажем и да си споделим всичко. Мечтая да стигнем дотам, че когато единият се смее, другият да знае защо, и когато единият от нас се кани да заплаче, другият вече да посяга към кърпичката. Нещо такова.
— Кърпичка ли? Това не го бях чувала от доста време.
— Аз съм старомоден.
— Нищо подобно. Ти си мечтател… Благодаря ти за това. — Тя надзърна вътре. — Сини и бели лилии — каза. — Искаш ли снимки?
Той пристъпи по-наблизо.
— Сини и бели ли? Доколкото помня, бяха… жълти, когато той работеше над лехата.
— Жълти ли? — рече Фиона. — Сигурно говориш за нашата градина. На Лесли и Майкъл. Те имат може би пет лехи, засадени с жълти лилии. Невероятно красиви са.
— Вашата градина — повтори той. Гласът му бе приглушен, гърлото — пресъхнало.
— Искаш ли да снимам тези? — попита тя.
Уолт кимна, неспособен да промълви и дума повече.
— Добре ли си?
Той я гледаше замислено.
— Уолт? Нещо не е наред ли? Кое?
Шерифът се опита да възпре думата, но не успя.
— Всичко — каза той.
31.
Уолт стоеше, огрян отзад от фаровете на джипа, и зловещата му сянка се простираше надалеч пред нозете му. Фиона паркира субаруто си край бунгалото и дойде при него.
— Искаш ли да влезеш? — попита тя.
— Тази леха е пострадала — отбеляза той, вперил очи в прясно разровената пръст.
— Сърните опустошават наред — обясни Фиона.
Уолт погледна към нея. Ярката светлина играеше по лицето й.
— Кога точно изчезна Кайра?
— Не знам, може би ден-два след вечерята на Защитниците.
— При добър разчет на времето би могла да се отърве от отговорност.
— Не тръгвай в тази посока…
— Повярвай ми, никак не ми се иска. Но това са рисковете на професията.
— Нали не вярваш наистина, че Кайра…
— За нещастие не става въпрос в какво вярвам. А какво доказват уликите. Знаеш това. А преди да го докажат, те го намекват. В момента те намекват неща, които не ми се нравят. Повярвай ми, всичко това изобщо не ми харесва.
— Тя замина няколко дни след вечерята на Защитниците. Това е всичко. Беше разстроена. Заради мен. Заради онова внезапно видение по време на речта. — Фиона си пое дълбоко дъх. — Знаеш ли, имам някакъв странен спомен как идваш тук една нощ, но не съм съвсем наясно коя нощ беше или за какво сме говорили.
— За нищо не сме говорили. Защото ти не пожела да отвориш вратата.
— Това е абсурдно. Ако не съм отворила, значи ме е нямало вкъщи.
— Или не си била ти. Видях някого на дивана.
— На вратата ми няма прозорче.
— Да, знам.
Тя скръсти ръце.
— Е, може да съм била и аз. Но не обичам мъже да ме шпионират.
— Бях загрижен за теб. Тревожех се да не ти се е случило нещо.
— Е, не се тревожи. Добре съм.
— Ами Кайра? Тя добре ли е?
— Започваш да ставаш досаден. Може би е прекалено късно…
— Може би. Бих желал да докарам екип тук горе. Искам да я изключа от подозрение и това е най-добрият начин.
— Не ти ли трябва заповед за това?
— Трябва ли ми?
— Това не е моя собственост, Уолт. Аз или, предполагам, ти бихме могли да питаме Майкъл и Лесли, ако успеем да ги открием. Те са в Тибет или Бутан, или нещо такова. Тя се е оттеглила, за да медитира, така че кой знае? Може да минат седмици, дори месец или повече, преди да се върнат.
— Искам само да изключа Кайра…