Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Шерифе — извика Леви.
Уолт отиде при него.
— Съжалявам, че ти разбивам илюзиите. Тези наистина са „Гудрич“, но Брандън греши за модела. Не са с дълги нарези, а с кръстосани, подобрен вариант. Не са същите гуми.
— Не може да бъде — промълви Уолт.
— Боя се, че е така.
— Има рамка за фарове.
— Да.
— Сигурен ли си? Отпечатъците до трупа на Гейл… Може ли там да сме допуснали грешка?
— Шарките са съвсем различни, Уолт. Съжалявам.
— Е… — Главата на Уолт се замая. — И без това сме тук. Да вземем отпечатъците, за да ги имаме в картотеката.
— Слушам.
Шерифът се отдалечи, но после се обърна и се върна пак при Леви.
— Може да ги е сменил.
— Напълно възможно.
— Гумите нови ли са?
— Тези ли? Не са чисто нови, ако за това ме питаш. Но всеки си има по няколко комплекта. Това може да са зимните му гуми — за тежки условия са.
— Значи може още да пази старите вкъщи.
— Или отдавна да ги е изхвърлил.
— На сметището. — Окръжното сметище в Охайо Гълч имаше специална площадка за гуми. Уолт не изключваше възможността да прати там екип да потърси изхвърлени гуми с дълги нарези.
Той отиде при Фиона.
— Нещата може да опрат до теб — прошепна й. — Някакви вдлъбнатини? Каквото и да е?
— На мен ми изглежда в добра форма. Блести от чистота. Прекалено чист за камион на градинар.
Собствениците на пикапи в долината бяха известни с това, че лъскаха колите си до блясък. Безупречният вид не означаваше нищо.
— Снимай всеки сантиметър — нареди й той.
— Ясно.
— Какво се надявате да откриете? — извика градинарят.
— Ще разберем, като го открием — отвърна Уолт.
— Ако успеете, ще е изненада за мен — рече нагло мъжът.
На Уолт рядко му се случваше да изпитва отчаяние, но сега очите му се стрелкаха от заетата с работата си Фиона към имението на Боутрайт и чувството, че около него се сключват стени, се усилваше.
— Що за човек беше Керълайн Вета? — обърна се Уолт към градинаря, за да отвлече малко вниманието му.
Уолт извади от джоба си снимките, като отдели тази на Гейл и я върна обратно.
— Ще размърдате ли паметта си? Помнете, че сме тук със заповед — каза той с надеждата, че мъжът не познава добре закона.
— Приятелка на г-н Уин. Да.
— Мила жена?
— Казах ви: няма как да знам.
— Какво е впечатлението ви от нейните отношения с г-н Уин или г-н Боутрайт?
— Аз мия прозорците. Надзиравам поддръжката на терена. Не съм папарак, шерифе.
— Произвеждате ли компост?
— Какво?
Уолт се зарадва на изненадата му и на ефекта, предизвикан от този въпрос.
— Зад къщата ли? — попита той.
— В трепетликовата горичка. Там отпадъците са изложени на източната светлина. Ранната светлина. Поемат колкото може топлина от нея.
— Покажете ми.
— Искате да видите кулите ми за компост? — Градинарят изглеждаше слисан.
— Ако не възразявате. Всъщност — каза Уолт, вече забелязал двете сенки с правилна геометрична форма в гъстата трепетликова горичка зад прострялата се къща — мога да ги видя и оттук. — Пред очите на всички, на показ, помисли си той. — Фиона?
Тя дойде при него и двамата отидоха зад къщата, прекосявайки великолепен двор и минавайки покрай езерце с рибки. Уолт имаше дузина въпроси към нея, но не искаше да уцели неподходящ момент или да прозвучи подозрително. Трябваше да помисли как да продължи.
— Много си тих — каза тя.
— Налага се да обмисля доста неща — отвърна той искрено.
— Гумите…
— И за тях, и други работи.
— Мислиш, че ги е сменил?
— Възможно е. Разполагам само с възможности.
— Ясно.
— Какви са възможностите нашият планинец да е бил у вас? — Той се зачуди защо внезапно се бе насочил в тази посока и защо звучеше толкова уверено.
— Говорихме за това.
— Кайра е чула разни неща.
— Кайра си е въобразила разни неща.
Дали да повдигне въпроса за бухалката? За спешното отделение? Можеше ли да се застави да повярва в нещо от онова, което си мислеше?
В трепетликовата горичка въздухът бе значително по-хладен. Двете кули за компост бяха от зелена пластмаса и се състояха от секции, които можеха да се редят една върху друга. Капаците и на двете бяха затворени.