Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Тя увеси глава и кимна.
— Ще искам да разгледате и различни видове стопове.
— Добре.
Уолт извика към момчетата си в ямата, давайки им заповеди. После потегли право към окръжния съд, като знаеше, че този път ще си получи заповедта за обиск.
30.
Уолт тренираше Беатрис край пътя, докато чакаше Бардж Леви и Фиона. Кучешките тренировки му харесваха, смяташе ги за отпускащи и се радваше, че трябва да ги повтаря няколко пъти седмично, независимо дали по време на разходка в квартала, или по-официално, заедно с някои от другите служебни кучета.
Накара я да върви редом с него. Насочи я по миризма, като скри един парцал сред градинския чай и пачата трева. Беатрис се подчиняваше с радостно вълнение, доволна, че разполага с пълното внимание на Уолт. Наслаждаваше му се. Буквално се стрелна в храстите за парцала. Намери го и залая, докато Уолт не й даде знак да спре. Тя го последва безукорно, нащрек и за най-малките му движения, с наострени уши и високо размахана опашка.
Той коленичи и я обсипа с похвали, а тя му се радваше, като че ли този момент с него бе смисълът на целия й живот. И Уолт я обичаше заради това.
Той измъкна няколко осила от козината й и два пъти провери възглавничките на лапите й за порязвания. Докато правеше това, Беатрис седна, без да й заповядват, с високо вдигната глава и неуморно шаващ нос. Обърна се към пристигащите коли още преди Уолт да ги чуе.
Той срещна очите на Фиона през предното стъкло на субаруто и нещо недоловимо премина между тях, нещо, което той не успя да разбере поради липса на опит. Но му се стори, че тя моментално усети промяната у него и той съжали, че не умее да прикрива по-добре емоциите си. Това бе нещо, в което трябваше да се усъвършенства. Видя му се странно, че една от първите му мисли при започването на тази връзка бе как да скрие какво мисли в действителност.
Фиона го дари със сдържан поглед на тревога и загриженост, който за него бе прекалено сложен за проумяване, прекалено скрит зад безмълвното, весело „здрасти“, което излъчваха очите й. Не можеше да разбере какво точно вижда.
Мисълта за бейзболната бухалка вгорчаваше настроението му. Усети леко присвиване на стомаха. Замайване. Беатрис изскимтя и го побутна с мокрия си нос, изкарвайки го от обхваналата го за секунди вкамененост.
Волвото комби на Леви спря зад Фиона, той се показа през прозореца, присвил очи, и го поздрави.
— Всичко е готово — извика той.
Прозорецът на Фиона също бе свален, затова Уолт се приближи така, че и двамата да го чуват, и каза:
— Заповедта се отнася само за пикапа на градинаря, но ни дава достатъчно възможности, така че, Фиона, снимай всичко, което можеш. Бардж, ние с теб ще вземем отпечатъци от гумите. Първо ще ги намажем с мастило и ако получим прилично съвпадение, ще конфискуваме возилото. По-късно в гаража ще можем да вземем пълни отпечатъци. И тримата търсим каквито и да било следи от сблъсък или щети по пикапа, а Фиона ще ни помогне, като го снима детайлно отвсякъде, докато се преструва, че документира работата ни по гумите. Някакви въпроси?
— На мен ми спомена за лехите — обади се Фиона.
— Точно така. Те преправиха една от лехите. Презасадиха я. Ако видим някакви остатъци от онова, което са изкоренили, искам да бъде регистрирано. Ще попитам градинаря къде изхвърля градинските отпадъци. Може да ги събират на купчина, за да изгният и да образуват компост, което би означавало, че тъй или иначе е на показ, но е възможно да ми потрябват снимки.
Опита се да види нещо зад очите й, да разчете мислите й, да открие някакъв признак какво знае за бухалката и защо тя се е озовала до наетата от Гейл кола. Но видя само Фиона, видя двама им, трепетно притиснати един до друг, и осъзна, че вече е стигнал твърде далеч, за да бъде обективен. В края на краищата може би щеше да е нужен разговор с Болд, един независим поглед, за да го вкара в правия път.
Стигнаха до портала и Уолт се обади по говорителя. Градинарят ги посрещна и прие заповедта през решетката, което се стори символично на шерифа.
Влязоха и паркираха. Уолт нареди на градинаря да стои далеч от пикапа си, когато онзи се приближи, за да каже, че са добре дошли да го огледат. Мъжът остана встрани, докато тримата се заловиха за работа с ефективност, породена от дълга практика. Леви коленичи до предната лява гума, хванал в ръце амбалажна хартия и черна акрилна боя. Фиона обиколи пикапа, бавно правейки десетки снимки.