Разкритието на древния ръкопис

– Трябва да говоря с тях.

– Не – каза Риодан.

– Защо? – настоя Баронс.

Поколебах се. Не бях казвала на Баронс, че съм ходила до Ашфорд с В’лане, не бях признала, че съм подслушала разговор между родителите си, в който обсъждаха обстоятелствата около нашето осиновяване, нито че татко беше споменал пророчество за мен – това, в което се твърдеше, че накрая обричам целия свят.

Нана О’Райли – деветдесетгодишна жена, която с Кат посетихме в дома ù до морето, беше споменала две пророчества. Едно, което обещаваше надежда, другото – предупреждение за гибел на Земята. Ако наистина бях част от тях, бях решена да изпълня първото. Исках да знам повече за второто, за да мога да го избегна.

Исках имената на хората, с които татко беше говорил преди всички тези години, когато е отишъл до Ирландия, за да търси медицинското досие на Алина, когато тя беше болна. Исках да знам точно какво са му казали.

Но нямаше начин да попитам за това пред Баронс и Риодан. Ако усетеха дори най-слабия полъх за някакво пророчество, в което се твърди, че обричам света, можеше да ме заключат и да изхвърлят ключа.

– Липсват ми. Трябва да знаят, че съм жива.

– Знаят. Записах как влизаш, а Баронс им показа записа – Риодан направи пауза, после добави: – Джак настоя.

Погледнах рязко Риодан. Това да не беше лека усмивка на лицето му? Той харесваше баща ми. Бях го чула в гласа му, когато го нарече Джак. Той го уважаваше. Засиях вътрешно. Винаги съм се гордяла с баща ми, но когато някой като Риодан го харесва... Въпреки че не можех да понасям собственика на „Честър“, го приех като комплимент.

– Жалко, че не си наистина негова дъщеря. Той има силна кръв.

Хвърлих му поглед, който бях научила от Баронс.

– Никой не е сигурен точно откъде си дошла, нали, Мак?

– Биологичната ми майка е Айла О’Конър, водач на Убежището на шийте зрящите – информирах го студено.

– Нима? Защото поразрових, когато Баронс ми каза какво е казала старата О’Райли, и се оказва, че Айла е имала само едно дете, не две. Името ù е Алина. А тя е мъртва.

– Очевидно не си разровил достатъчно дълбоко – отвърнах. Но внезапно се почувствах неспокойна. Значи затова Нана ме беше нарекла Алина. – Сигурно ме е родила по-късно. Нана просто не е знаела.

– Айла е била единственият член на Убежището, оцелял след нощта, в която Шинсар Дъб се е освободила от затвора си.

– Откъде намираш информация? – настоях аз.

– И не е имало „по-късно“ за нея.

– Откъде знаеш това? Какво знаеш за майка ми, Риодан?

Риодан обърна очи към Баронс. В погледа, който си размениха, се четяха томове, но за съжаление нямах представа на какъв език.

Изгледах свирепо Баронс.

– А се чудиш защо не ти се доверявам? Ти не ми казваш нищо!

– Остави! Аз ще се оправя с това – каза Баронс на Риодан.

– Предлагам да свършиш по-добра работа!

– А аз предлагам да си го начукаш!