Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Разбира се, Роджър — стисна той рамото ми и ми се усмихна. — Според скъпия ми чичо Грийн е имал ужасен белег на китката. Това искаш да кажеш, нали? Че Грийн и Куиксилвър са един и същи човек?

— Точно така, господарю — отвърнах аз, а после се обърнах към управителя на крепостта, който седеше отегчено на стола си. — Сър Едуард, бъди така добър и изпрати съобщение до помощник-шерифа Пелтър на Кат Стрийт. Помоли го да съобщи на всичките си съдебни пристави и глашатаи, че в града се подвизава шарлатанин на име доктор Куиксилвър, който трябва да бъде арестуван незабавно.

Кембъл тъкмо се накани да изкриви мрачното си лице в гримаса на негодувание срещу идеята да ми се подчини, когато Бенджамин се намеси.

— Направи го! — нареди той. — И то бързо! Двамата с мастър Шалот ще се срещнем с помощник-шерифа съвсем скоро, така че няма време за губене!

И така, управителят на крепостта кимна на Веч и онзи бързо излезе от стаята.

— Ами ние? — простена Малоу. — Ако Сакър наистина ни е взел на мушка, доколко можем да се чувстваме в безопасност?

— За Бога, човече! — озъбих се аз. — Намирате се в Тауър, а това е най-добре охраняваната крепост в кралството. Въпреки това по-добре последвайте съвета на господаря ми и не ходете никъде сами.

— Най-добре да вървим — прошепна Снейкрут. — Уърмуд заслужава да му устроим прилично християнско погребение.

— Редиците на помощниците ти съвсем оредяха, Малоу — отбеляза заядливо Спърдж.

Главният палач спря и с омраза се взря в кралския надзорник.

— Не се тревожи за това, мастър Спърдж. Нали знаеш, че в крайна сметка всеки престъпник си намира палача — рече Малоу и заедно с двамата си помощници, тътрещи се отзад, излезе от стаята.

Бенджамин ги изчака да си тръгнат, след което шепнешком ми поиска парчето пергамент, което ни беше дала мистрес Ъндършафт. И така, аз му го връчих и той го хвърли на управителя.

— Сър Едуард, тази рисунка говори ли ти нещо?

Кембъл разгъна документа и го приглади върху масата.

— Груба скица на Тауър — промърмори той, — а отдолу — буквата „Т“. Мастър Даунби, каква е тази безсмислица?

— Мастър Спърдж? — настоя Бенджамин.

Надзорникът взе парчето пергамент и го разгледа, но после поклати глава и го върна на господаря ми.

— Какво означава рисунката? — попита Кембъл.

— Не знам, сър Едуард, но когато науча… — Бенджамин стана и ми направи знак да го последвам.

— Мисля, че знам кой е убиецът — прошепна ми господарят ми, докато слизахме по стълбите. — Затвори си устата, Роджър — потупа ме той по брадичката, — че иначе току-виж си лапнал някоя муха!

— Знаеш кой е убиецът ли? — ахнах аз.

— Разбира се! Ти също знаеш! — отвърна ми Бенджамин. — Мастър Спърдж!