Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Какво има? — Сандра беше истински разтревожена. Дали сестра й няма да сподели, че е имала извънбрачна връзка? Или пък, че съпругът й си има любовница? И бездруго никога не му беше вярвала напълно. Изглеждаше й прекалено резервиран. И малко злобен. — Виж, искаш ли да се обадим на мама и да я помолим да дойде?
— Не! — рязко извика Тифани. — Последното нещо, от което имам нужда в момента, е да ми разправя как всичко е прекрасно, колко добре се е уредил животът ми и така нататък, и така нататък.
Като се замислеше за това, самата Сандра също не би се зарадвала на подобни разговори. Обви ръце около слабите рамене на сестра си и се загледа в очите й.
— Кажи ми какво става! Изплюй камъчето.
За момент Тифани затвори очи, устните й потръпнаха от неизказан ужас и накрая призна:
— Не знам… — Преглътна с усилие и продължи: — Не знам какво се прави с мъжкия член.
Това не беше израз, който Сандра бе чувала преди, затова първата й реакция беше абсолютната липса на реакция.
— Не знаеш какво се прави с мъжки член? Какво имаш предвид?
— Говоря за бебето. Нямам представа как да се оправям с малко момченце. Не е като да сме имали братя, братовчеди или нещо подобно. Когато разбрах, че съм бременна, бях подготвена за детска стая с розови стени, дантелени пелени и кукли, изобразяващи принцесите от филмите на „Дисни“… — И отново избухна в сълзи.
— О, Тиф — потупа я успокоително по гърба Сандра, защото не се сещаше какво друго би могла да направи. — Всичко е наред. Повярвай ми. — Не й се искаше да обяснява, че сестра й е станала жертва на собствените си хормони в момента, но не се съмняваше, че част от проблема се състоеше именно в това.
— Много съжалявам — каза Тифани, поемайки си дълбоко дъх. — Обичам това дете… наистина. Част от мен е разочарована, че не е малко момиченце, но повече се притеснявам, че няма да бъда достатъчно добра майка, защото нямам представа как да го възпитам като достоен мъж.
— Изобщо не се съмнявам, че нещата сами ще си дойдат на мястото.
— Не е задължително. Ами личната хигиена? Моментът, в който ще започне да се бръсне? А мокрите сънища? Не знам как бих могла да му обясня толкова обикновени неща. Дори не мога да си представя подобни разговори.
Сандра се засмя тихо.
— Е, не можеш да си ги представиш, защото още дори не си видяла детето. Всяко нещо с времето си. Пък и не забравяй, че винаги можеш да разчиташ на Чарли, който да поговори с него по тези въпроси.
— Ами ако не го направи? — изстена Тифани.
— Имаш ли някакви съмнения, че би отказал? — предпазливо попита Сандра.
— Не. — Сестра й измъкна салфетка от картонената кутия върху плота и шумно издуха носа си. — Сигурно си мислиш, че съм полудяла.
— Изобщо не си мисля подобно нещо. Просто ми става ясно, че е доста трудно да си бременна. Преди никога не си се притеснявала за такива дреболии.
Тифани кимна.
— Това не ги прави по-малко реални.
— Разбира се. Но и не са непременно толкова страшни.
— Господи. — Тифани стисна очи и рязко поклати глава. — Направо умирам за чаша мартини.
— Ще ти донеса едно в болницата след около четири месеца. Какво предпочиташ? „Аплетини“? — пошегува се Сандра.
— „Кранбъри“ — успя да скалъпи крива усмивка сестра й. — Но дотогава може вкусът ми да се е променил.
Двете се разсмяха и след малко Тифани отново се обади:
— Знаеш ли от какво най-много се страхувам?
— От какво?
— Какво ще стане, когато пожелае да научи семейната си история?
Сандра се засмя.
— Шегуваш ли се? Татко ще извади онова родословно дърво, което три години събираше в библиотеката на Конгреса, и…
— Имам предвид неговата история. Да разбере истината за неговата кръвна рода — смотолеви Тифани.
Сестра й се намръщи.
— Нещо не мога да схвана мисълта ти. Чия кръвна рода?
— На децата.
— А, ясно. Ами, както вече споменах, татко може…
— Сандра, нямам намерение да ги лъжа.
— Кои?
— Кейт и бебето!
— Извинявай, но какви ги говориш? — Тогава й хрумна нещо: — Чакай, да не би Чарли да е осиновен или нещо такова?
— Не Чарли — сряза я остро Тифани и й отправи пронизващ поглед. После изражението й леко се смекчи. — Господи, да не би да се шегуваш с мен?