Тайните на Марсилия

Донадеи бързо затвори вратата, а Совер започна да се смее, като се държеше за корема. Намираше приключението за невероятно забавно.

Той се върна на улица "Пти Шантие", където го чакаха Клерон и Мариус.

– Всичко върви чудесно – тихо промълви той. – Абатът попада в капана с ангелска невинност... Знам къде е пощенската кола.

– Видях я, като идваше – каза Мариус. – На ъгъла на улица "Тиран" е.

– Точно така; нямаме нито миг за губене, абатът обеща да бъде там след пет минути.

Тримата минаха тихо покрай къщите и се спуснаха по булевард "Кордри" до улица "Тиран. Там забелязаха впрегнатата пощенска кола, натоварена, готова да тръгне при първото изплющяване на камшика. Мариус и Совер се скриха при голяма входна врата. Клерон застана пред тях на шосето.

Докато чакаха абата, Совер и Клерон си подхвърляха шеговито:

– Ще видиш, че той няма да ме иска – пошегува се жената.

 – Ще ме изостави още в първата странноприемница...

– Едва ли...

– Много е мил. А аз се страхувах да не би да е стар.

– Я си признай, ти май си се влюбила в абата... О, не, не ревнувам. Но щом като толкова охотно тръгваш с него, би трябвало да ми върнеш хилядата франка, които ти дадох, за да те убедя да ни направиш тази услуга.

– Хилядата франка ли? А ако ме зареже, нали ще трябва да си платя пътя на връщане?

– Само се пошегувах, скъпа, никога не вземам обратно това, което съм дал. Впрочем дал съм пари и искам да се забавлявам.

Мариус се включи в разговора. Той повтори указанията си на Клерон.

– Следвайте стриктно онова, което ви поръчах. Постарайте се да разбере за измамата едва когато напуснете Марсилия. Не говорете, играйте ролята си изкусно. След като разкрие всичко, действайте направо. Кажете му, че любовното писмо е у мен и съм решил да го занеса на епископа, ако ви се случи нещо лошо или ако се появи отново някога тук... Посъветвайте го да си търси щастието другаде.

– Ще мога ли веднага да се върна в Марсилия? – попита Клерон.

– Разбира се. Искам само да го изгоня от града, да го осмея завинаги. Можех да го постигна и чрез неговите духовни наставници, но предпочитам да го убия с насмешка.

Совер избухваше в смях всеки път, когато си представяше сцената, която щеше да се разиграе между Донадеи и Клерон.

– Е, скъпа, кажи му, че си омъжена и че мъжът ти сигурно ще те търси навсякъде, за да заведе срещу теб дело за прелюбодеяние... Искаш ли да хукна след вас и да изплаша до смърт твоя похитител?

Идеята развесели Совер до такава степен, че щеше да се задави от смях. Мариус  някаква черна фигура, която се приближаваше бързо.

– Тихо! – предупреди той. – Мисля, че това е нашият човек. Влизайте в ролята си, Клерон. Застанете пред вратата на колата.

Совер и Мариус отстъпиха още по-назад в скривалището си. Клерон, със закрито лице, цялата в черно, застана в сянката на пощенската кола.