Връхлита страховит легион

Познаваше Томас почти толкова добре, колкото Агларана и стария приятел на Томас — Пъг и бе усетил, че е обезпокоен от появата на чуждоземния елф.

— Тема за размисъл, а, момко? — Подхвърли той.

Томас винаги се усмихваше, когато Долган го наричаше „момко“.

— Именно.

— Знаех си, че нещо се готви, още в онзи ден в мините на Мак Мордайн Кадал, когато те заварих да ядеш риба с дракона. — Старото джудже се разсмя и допълни: — Това е разказ, равняващ се на сто подобни, разказани вечер край огъня. Но какво се случи след това, Томас? Цураните, онова, което те промени и ти стана… — Той кимна съчувствено. — Все пак накрая всичко се оказа за добро.

— Така ли смяташ? — попита прочутият воин.

— Ти направи много повече от обещанието да защитаваш сънародниците си, приятелю. Отгледа чудесен син и даде на една прекрасна жена любовта, която заслужава. Само това вече си заслужава. Но има и още, защото ти беше опора за своя народ.

Тук, в Елвандар, мирът остана запазен, докато в други части на света хората преживяха ужасни времена.

Томас кимна. Обичаше срещите с Долган, колкото и да бяха редки напоследък. Джуджето вероятно щеше да живее още поне стотина години, ако имаше късмет и някой се грижеше добре за него, но на този свят нямаше нищо вечно и дори дълголетните джуджета накрая го напускаха.

Напоследък Томас бе преследван от усещането, че ще се случи нещо лошо, че се задава някаква много могъща сила, която ще промени всичко, и то не към по-добро. И това предчувствие се бе задълбочило с пристигането на чуждоземния елф.

— Значи ще ни напуснеш, така ли? — обърна се Томас към Долган.

— Да, момко. Мисля да се разходя до Камен връх и да навестя Ханорн. Доста му станаха годинките и сигурно вече рядко излиза. Искам и да си побъбря със сина му Локлан за туй-онуй. Джуджешки работи, нали разбираш.

Томас кимна.

— Разбирам. Искаш ли да ти правя компания по пътя? — Томас се боеше да не обиди стария си приятел, като му предложи охрана. В края на краищата джуджето бе дошло дотук чак от Сиви кули, придружено единствено от Алистан.

— Не. Пътят не е дълъг, а и ми трябва време да помисля. Освен това да се движиш из тукашните земи вече е доста безопасно, откакто ти прогони Тъмното братство на север. Таласъмите по тези места може да са глупави, но не чак толкова, че да ме нападнат. — И потупа окачения на колана му легендарен чук.

Томас се засмя. Долган бе намерил Чука на Толин, знака за неговата кралска власт, в същата пещера, в която момчето от Крудий бе открило бронята в бяло и злато.

Могъщата броня, осигурила му връзка с далечни предци, сега бе прибрана на сигурно в покоите му, до церемониалните одежди и скъпоценните камъни на жена му. За Томас се говореше, че е най-могъщото същество на този свят, и вероятно можеше да се равнява единствено с приятеля си Пъг, чиято магия бе като природна стихия. Ала дори могъществото на Томас и магията на валхеру не му даваха способността да вижда в бъдещето.