Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Какво друго те безпокои?
— Има много мистериозни неща, свързани с този елф — рече Акайлия. — Дошъл е тук за повече неща от тези, които признава. Усещам, че отчаяно жадува да помогнем на сънародниците му, но се презира, задето трябва да ни моли за помощ.
— Въпросът е — попита Томас, — дали презрението му се дължи на увереността, че се мисли за по-извисен от нас?
— Не, има и друго. Докато говореше за нашите древни познания, усещах, че изпитва научен интерес към много неща. Както повечето елдари, той обича познанието заради самото него. Това, което не му дава мира, е начинът, по който се използва това познание. — Старият елф въздъхна и продължи: — Не съм сигурен, но ми се струва, че следва свои цели и трябва да разберем какви са, преди да му се доверим.
Томас и кралицата мълчаха.
— Тези елфи… тези таредели… те се появиха неочаквано, нали? — каза Акайлия.
Томас кимна.
— Господарю, ти познаваш нашите предци по-добре от всеки друг на този свят. Можеш ли да си представиш, че който и да било елдар е поел по пътя, за който говори този таредел?
Томас се зарови в спомените, наследени от Властелина на дракони Ашен-Шугар. Накрая рече с въздишка:
— Не. Но арогантността на валхеру надхвърля всякакви представи. Те не биха могли да разберат разликата между тези, които служат с чест, и тези, които превиват гърбове в полето.
Старият елдар кимна в знак на съгласие.
— Ние бяхме Хранители на познанията, при това сред тези, които се радваха на всеобщо доверие. Когато Драконовото войнство изостави моите предци на Келеуан, предположихме, че и други ще постъпят по същия начин. И тогава изгубихме надежда някога някой да ни намери.
— Ала когато се върнахме тук и открихме различията между еледели, моредели и гламредели… и дори научихме за океделите, всичко си застана по местата, сякаш самата природа ни бе създала такива. Но тези таредели… Те са толкова странни. — Старият елф сви рамене и потъна в мълчание.
Раса, известна с търпението си, елфите разглеждаха събитията в светлината на години и десетилетия, там, където хората щяха да броят дните.
— Имаме време да открием всички тези неща — заяви Томас.
— Тук ще трябва да проявя несъгласие, лорд Томас — рече старият водач на елдарите. — Усещам в този Гуламендис някаква припряност, която ми подсказва, че скоро ще видим причината за всичко това. — Той въздъхна. — Не зная обаче дали ще харесаме това, което предстои да узнаем. Мисля, че не.
— Тези таредели по-близки до моределите ли са, отколкото до нас? — попита кралицата.
Акайлия поклати глава.
— Не. Различават се и от едните, и от другите, ваше величество, както и от всички останали елдари. — Махна с ръка към гората. — Това е мястото, откъдето сме тръгнали в зората на времето, за да се разсеем по света. Преди войната в небесата и освобождаването на нашия Народ. Същото е като при семената: ако ги засееш в различна почва, от тях ще израстат различни дървета. Едни ще са прави и силни, други криви и ниски, а трети ще са съвсем променени. — За Томас и Агларана бе ясно, че говори за различията между еледели, моредели и таредели. — Тези, които живееха на север, сега се преместиха при нас, а някои отидоха в Баранор. Други, от бреговете отвъд морето, пристигнаха тук. Логично е да се смята, че тези, които векове наред са живели сред звездите, ще са много по-различни от тези, които са останали на нашия свят.
Томас кимна. За всички, прекарали живота си в Елвандар, елфите, обитаващи страната на север от Зъбите на света, известни като гламредели, бяха варвари, почти примитивни като океделите, живеещи отвъд океана и възприели много от обичаите на хората.
— Разбирам защо ни се струват толкова чужди.
— И въпреки това те са част от нас — рече старият елдар. — Разполагат с познания, които ние отдавна сме изгубили, както и ние пазим неща, които те нямат. И двата народа ще извлекат полза от това единение.
На лицето на Томас обаче се четеше съмнение. Благодарение на спомените от Властелина на дракони разбираше добре за какви познания става дума и си даваше сметка, че някои от тях е най-добре да останат забравени. Помисли още малко, после попита:
— Той разтревожен ли е от присъствието ми?
— Може би — отвърна Акайлия. — Гуламендис разпитва за теб, но както би го сторил всеки новодошъл. Страхът и любопитството му са уравновесени. Нещо друго го плаши, не скритата в теб природа на валхеру и опасността да властваш над неговите сънародници.