Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Амиранта въздъхна.
— Какво пък, по-добре така. Той беше убиец и погуби майка ми заради наслаждението от това.
Брандос вече бе чувал тази история, така че поклати глава и каза:
— Ама че интересно семейство.
Магнус неволно се засмя и реши, че старият воин ще му се понрави.
Амиранта изглеждаше леко обиден.
— Аз не съм като братята си.
— Очевидно — потвърди Пъг. — Ако беше като Сиди, едва ли щеше да търсиш някой с власт, за да разговаряш с него. Но тъй като не знаем почти нищо за това демонско царство, какво според теб е най-важното за него?
Амиранта за пръв път изглеждаше сконфузен.
— Пъг, чувал съм за теб и за Академията в Звезден пристан — няма магьосник, който да не знае за нея. За пръв път научих преди петдесетина години. Дори идвах насам, когато посещавах Велики Кеш, но скоро разбрах, че такива като мен не са добре дошли там. Направи ми впечатление самоувереността на магьосниците, с които разговарях в една странноприемница в Шамата, и реших да си продължа по моята работа.
Пъг кимна. По онова време студентите и преподавателите бяха доста консервативни. Със сигурност не биха сметнали за „достопочтен“ един магьосник, занимаващ се с призоваване на демони.
Амиранта продължи:
— Не бях изненадан, но бях леко разочарован. Не знаех кой те е обучавал и дали си бил нечий чирак, нито как се вършат тези неща на света на цураните. Подочух, че там си стъпил на Великия път на магията, както го наричат сега, но с братята ми бяхме отгледани от една луда вещица и научихме занаята по трудния начин. Разправят, че в Звезден пристан има много книги с безценни познания, свитъци, скрижали и дори чудесна колекция от изписани плочки и камъни, от които магьосниците учат това, което са открили други преди тях.
— Братята ми и аз нямаше на кого да разчитаме — продължи той. — Бяхме под влиянието на майка ни, която, смея да заявя, бе влязла в сговор с тъмните сили. Лудостта, ако питаш мен, се разрежда и отслабва с всяко родено дете. Сиди показваше признаци на безумие още като малък. Беласко е различен, но в гнева си става неконтролируем и лесно намразва някого. Аз също… имах известни трудности и не бих се посвенил да заявя, че допуснах доста грешки. Но научих, че да се биеш за несправедлива кауза и да се гневиш без причина ще навреди повече на теб, отколкото на другите. В края на краищата успях да открия моя малък, мирен къс от този голям свят, където да живея в спокойствие.
— Като измъкваш златото на богаташите? — попита Пъг.
— Ах, това ли? — рече Амиранта. — Виждам, че славата ми ме е изпреварила.
— Честно казано, малцина Укротители на демони живеят дълго. Това е един от проблемите, с които се сблъскваме.
— Проблеми? — попита чародеят.
— Ще ти обясня по-късно. Първо да чуем за онази случка, която те е накарала да ни потърсиш.
— Да смятам ли, че макар да си майстор на множество мистични изкуства, не знаеш много за демоните?
— Предположението ти е доста точно — отвърна Пъг, — макар че съм срещал и унищожавал голям брой от тези чудовища. — Реши да пропусне факта, че едно от тях едва не го бе убило.
— Пъг, не зная какъв си бил като дете, но аз бях любопитен. Кляках край някой мравуняк и го разравях с пръчка, за да видя как ще реагират мравките. Големият ми брат обичаше да гледа как животните умират, а средният — да причинява болка. В моя защита ще кажа, че заниманията ми като малък бяха почти безвредни — ако се изключат мравуняците. — Усмихна се, но като не видя никаква реакция, продължи: — Прекарвахме по-голямата част от времето си сами. Майка ни си имаше свои интереси и не се занимаваше дори с прехраната ни. Всъщност направо се изненадвам, че въобще оцеляхме. Майка ми се издържаше, като продаваше на местните билки и амулети и понякога правеше някое дребно заклинание. От съвсем малки ние тримата разбрахме, че присъствието ни в селото е нежелателно. Когато ходехме там, почти винаги ядяхме бой, ако просто не ни изгонеха. Веднъж насъскаха срещу мен кучетата. — Нави ръкав, за да покаже. — Ще нося този белег цял живот. Бях само на седем години.