Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Каспар стигна до групата и рече задъхано:
— Дойдохте тъкмо навреме.
— Още не сме приключили! — извика Амиранта.
Пъг кимна, махна на другите да отстъпят и доближи с решителна крачка ръба на скалата.
Двете червенокрили чудовища — приличаха на умалени версии на онова, което бе нападнало Оракула, ако се изключеха извитите им като на овни рога — се издигнаха над скалата. Пъг протегна лявата си ръка и вълна от енергия се стовари върху левия демон и го отблъсна. От дясната ръка на магьосника бликна сноп сребриста светлина, който обгърна втория демон като паяжина. Чудовището нададе предсмъртен вик, докато мрежата изсмукваше живота от тялото му.
Магнус застана зад баща си и запрати едно черно кълбо, което обгърна демона вляво. То потъна вътре в сферата, опита се да извика, но от гърлото му не излизаше нито звук. Амиранта изтича до него и каза:
— Това са стихийни твари, създания от въздух или огън. Не обичат да се докосват до земята.
— А какво мислят за водата? — попита Магнус и с едно движение на ръката прати демона високо над брега, откъдето той падна в морето. Чудовището изчезна под вълните с изригване на зеленикави пламъци и свистене на пара.
Пъг направи същото с втората твар и след миг над скалите се възцари тишина.
— Трябваше да ги позная — каза той. — Виждал съм такива край Звезден пристан, преди доста години.
— Връщах се от брега — заразказва Каспар — и тъкмо изкачих скалата, когато се появиха във въздуха. И като си помисля, че за малко да си оставя меча в стаята… — Той се разсмя. — Не знам дали бих могъл да ги удържа с рибарска пръчка. — Държеше дълга въдица, която изобщо не приличаше на оръжие за подобни чудовища.
Пъг погледна Амиранта. Чародеят изглеждаше замислен.
— Не ми прилича на случайност.
— И аз не мисля, че е случайност — съгласи се Пъг. — Брат ти?
— Не зная — отвърна чародеят. — Използвах един камък, който изработих така, че да отблъсква всякакви демони. Не съм ги атакувал с магия и нямаше как да почувствам нечия… — Затвори очи, сякаш бе наострил вътрешните си сетива. — Не, усещам само следи от доскорошното пребиваване на онези два демона.
— Как разбра, че са дошли? — попита Магнус.
— Колкото повече се занимавам с демони — обясни чародеят, — толкова по-лесно ми е да ги усещам. Преди време не бих познал дали има демон дори в съседната стая. А сега мога да ги подуша от мили. Сигурно защото си имам работа с тях вече близо сто и двайсет години.
— Радвам се, че е така — каза Каспар. — Защото здравата ме бяха притиснали, а не съм тъй бърз с краката, както някога.
Пъг погледна към морето, над което се спускаше мрак, и попита:
— Кой ли ги е пратил все пак?
— Не зная кой е, но който и да е, не е бил голям майстор в овладяването на демони — каза Амиранта.
— Защо мислиш така? — попита Магнус.
— Това бяха дребни демони, семпли творения на стихията. Нито интелигентни, нито силни. Да ги пратиш на остров с могъщи магьосници като вас би било равносилно на това да насъскаш кучета срещу армия. — Той се огледа. — Било е само опит да се прикове вниманието ви или да ви намекне, че има някой, който знае за присъствието ви тук.
— Да се връщаме в къщата — рече Пъг. — Ще отворя бутилка вино преди вечеря — той погледна Магнус, — тоест преди да се прибере майка ти. Тя къде е?
— В Академията.
Пъг повдигна рамене.
— Доста се задържа там. — Обърна се към останалите. — Ако нямате нищо против, предлагам да вървим. Пътят не е дълъг, а свежият въздух ще проясни главите ни. А и напоследък ми се наложи доста често да сменям едно място с друго и ми се иска да се поразтъпча.
Никой не възрази и тръгнаха пешком към къщата в средата на острова.
14.
Пазарлъци
Томас погледна към гората.
Под краката му се простираше домът, който бе обитавал през почти целия си живот. Гледката от кралските балкони бе зашеметяваща. Великите дървета на Елвандар бяха подредени по начин, който на пръв поглед изглеждаше хаотичен, но имаше модел, разкриващ се на наблюдателя след старателно вглеждане. Оттук Томас виждаше просторните поляни, из които децата играеха, учеха се да изработват лъкове, да дялат стрели, да шият дрехи и да приготвят храна. В далечината се различаваше хълм, на който щеше да бъде запален сигнален огън, ако се зададе опасност — традиция, спазвана от дълбока древност. От тази страна на Граничната река не се нуждаеха от предупреждения, тъй като само могъщ магьосник би могъл да проникне през гората в сърцето на Елвандар и намесата му щеше да се почувства от всички, които живееха по брега на езерото.