Връхлита страховит легион

— Твоят приятел не е заложник. Просто реших, че няма смисъл да водя и двама ви при баща ми. Взех те с мен в случай, че той няма да може да се върне тук. Ако желаеш, ще пратя да доведат Брандос.

— Ще съм много благодарен.

Магнус излезе и Пъг и Амиранта останаха сами.

— Защо междувременно не ми обясниш какво е накарало Каспар да сметне, че е важно да те доведе тук? — попита Пъг.

Амиранта се усмихна и този път усмивката му бе съвсем искрена.

— И с това да издам връзката му с друга страна, която не е свързана с махараджата, към когото се е заклел във вярност?

— Не мисля, че това ще е предателство — каза Пъг. — Връзката на Каспар с Конклава на сенките е отпреди времето, когато постъпи на служба при махараджата. Това, че се е заклел във вярност на своя господар, не пречи да работи за нас. Нашите интереси и тези на кралство Мубоя съвпадат и дори често се припокриват. Но първо ще те попитам пак: защо дойде тук?

Амиранта помълча, после заразказва подробно за срещата си с бойния демон. Пъг го слушаше мълчаливо, без да задава въпроси или да коментира. Когато Амиранта стигна до историята за двамата си братя, присви очи, но продължи да мълчи.

— И така, тръгнахме по изгрев-слънце, подготвени за дълго пътуване, но когато напуснахме пределите на града и стигнахме една малка гъста горичка, ни казаха да слезем от конете. За един кратък миг си помислих, че ще ни убият, но…

— Но разбира се — побърза да добави той, — в мен говореше вродената ми мнителност. Генералът лесно би могъл да ни хвърли в тъмницата на Махарта. После неочаквано се появи синът ти и ние изчезнахме. Предполагам, че войниците ще останат на лагер там, докато Каспар се върне, и после ще се приберат заедно в града.

— Нещо такова — потвърди Пъг, без да сваля поглед от Амиранта.

— Къде е Каспар, между другото?

— Доколкото го познавам, в момента лови риба на северния бряг. Обича да отскача тук, за да си отдъхва, винаги когато може. Ако се върне в Махарта твърде бързо, хората ще заподозрат нещо. Ще ни гостува още три дни, преди да се появи там.

В този момент дойде Магнус с Брандос. С тях беше и Калеб. Старият воин седна в едно кресло в ъгъла и остави на своя другар да продължи обсъждането.

— Трябва да те попитам нещо за брат ти — каза Пъг.

— За кой от двамата? — попита Амиранта.

— За Сиди — отвърна Пъг.

— А, изглежда си се срещал с него.

— Няколко пъти. И срещите бяха все неприятни.

— Каспар каза, че бил мъртъв. Вярно ли е?

— Абсолютно сигурно — отвърна Пъг. Беше чел доклада от Джоми Киларуу за това как един цурански Велик бил чут да пее кръчмарска песен от Кралството, докато крачел към вълшебното дасатско предмостие на света Келеуан. Описанието му съвпадаше с това на Миранда за тялото, заселено от Варен, или Сиди, който бе притежавал способността да се прехвърля от едно тяло в друго. Дали е бил на Келеуан, когато планетата бе разрушена, или бе останал на дасатския свят, където Пъг бе сигурен, че ще загине, това едва ли имаше значение. Въпреки необикновените си способности Сиди не би имал достатъчно време да се пригоди към средата на онзи свят, преди да го застигне смъртта.