Хайка за вълци

Тези бележки са на Александър Пашов. Това е неговият почерк. Спомням си как поглеждаше бележките, когато говореше за «Държавата и революцията», задгранично издание на руски, което му бях донесъл от Париж. Илко Кралев също бе успял да я прочете.

Колко са чисти двамата, влюбени в човечеството. Влюбени платонично. Готови да се жертвуват пред «олтара» на своите идеали. Колко са жадни за знания и дейност в полза на бедните и онеправдани класи! Не споделям тяхната идеология. Тя е най-хуманната от всички идеологии, но е неприложима. Човекът е устроен много по-сложно, отколкото си мислят младите идеалисти и разните теоретици. Но им се възхищавам, защото идеалите им са благородни, безкористни и възвишени.

В тях виждам и себе си на тяхната възраст. Нима не бях и аз «прегърнал» страдащото човечество? Исках да стана селски учител, за да уча селяните на четмо и писмо. Лекар — за да ги лекувам безплатно. Адвокат — за да водя делата им и да ги защитавам в съда. Баща ми не ми се надсмиваше и не ми противоречеше. Както узнах отпосле, и той бе изживял романтизма на народничеството и търпеливо ме изчака, докато животът ми показа и другите си лица.

Завиждам на двамата младежи за чистата, искрена вяра в осъществяването на идеалите им. Какво щастие е да вярваш. Ако в младостта си съм изпитвал щастие, то е било заради вярата ми, че ако се жертвувам за хората, ще ги направя щастливи. Сега не мога да вярвам. Искам, и не мога. Сега зная, че никакви идеи и революции не са променили и няма да променят човека. Теоретиците, и особено материалистите, не познават човешката същност. За тях човекът е материал, с който се опитват да осъществят на дело теориите си. Не искат да знаят, че човекът е бездна, в която още никой не е успял да надникне до дъното й.

Комунистите, като всички революционери, също вярват, че тяхната идея е най-справедлива и най-приложима в обществения живот, следователно всичко преди тях е било несъвършено. Но кой би правил революция, ако не вярва, че неговата кауза е последна дума на човешката справедливост?

Революциите се извършват с насилие и винаги съм се питал как може да се постигне една хуманна цел с нехуманни средства. Преди известно време, когато разговаряхме с Александър Пашов и Илко Кралев, стана дума за това и те се опитаха да ми докажат, че революцията (имаха предвид социалистическата) не е и не може да бъде неетична и неморална. Революцията е коренна промяна на икономическия, а като следствие на това и на духовния живот на обществото. Ние всеки ден извършваме революции в различните области на живота, макар и в по-малки мащаби. Поливането, торенето, кръстоските на животни с цел да се получи по-добра порода, лекарствата, хирургическите операции, изобщо науката и цивилизацията не са ли «насилие» над еволюционното развитие? За човека революцията е необходимост.