Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Така изложени с прости и ясни примери, мотивите за революциите изглеждат логични и убедителни. В други разговори на подобни теми Александър Пашов и Илко Кралев свободно цитират икономисти, учени и философи и аз имам чувството, че теоретически са много добре подготвени. Особено Александър Пашов, който основно познава трудовете на Маркс, Ленин, Плеханов, Сталин и др. Той изобщо е свръхначетен за възрастта си. Умее да импровизира и да убеждава събеседника си спокойно и логично, като не му се натрапва с познанията си. Разговорите с него са, тъй да се рече, демократични. При това е сдържан и съобразителен и изглежда, че въпреки добрите условия, които му осигурява баща му, той води спартански живот. Струва ми се изобщо, че той има всички качества на общественик, на функционер от голяма класа или дори лидер на партия.
Но и той е теоретик, и то съвсем млад. Панта рей и това, че не може да се влезе два пъти в една и съща река, означава, че тя се променя всеки миг. Но това е механична промяна. Материалистите приписват това свойство и на човека, но аналогията е погрешна. Човекът се променя, но също механично. Подобрява материалната и техническата си култура, но в нравствено отношение не се променя. А целта на всяка революция е именно нравствена.
Завиждам на мъртвите. Те са преодолели ужаса от смъртта и са преминали в нищото. Защо изпитвам ужас от това нищо? Милиарди и милиарди хора са потъвали в лоното му, ще потъна и аз. Годините, които ми остават да живея, ще бъдат изпълнени с очакване на смъртта и ужаса от нея и това мъчително очакване с нищо не се оправдава. Оня човек, който е стигнал до истината, че животът е безсмислен, смъртта не бива да го плаши. Свободен и щастлив е онзи, който може да разполага с живота си както намери за добре. Най-после, ако се лиша от земния живот, не губя, ако пък «горе» има живот — печеля.
Да, ето единствения смисъл на живота — безсмъртието.
Ако няма втори живот, природата е углавен престъпник. Рецидивист. Но къде ще се осъществи този втори живот? Тук, на земята — не. «Горе», в отвъдния свят? Той не съществува, той е измислен от религиите. А религиите са най-безспорното доказателство за усилията на човека да преодолее смъртта. Цялата дейност на човека, откакто съществува, е борба против тъй наречената природна необходимост. Вярата в задгробния живот е отрицание на смъртта. Религията е надежда за безсмъртие. Има реални надежди, като например тази, че напролет посятото ще поникне, ще порасте и през лятото ще даде плод. Вероятността природни бедствия да унищожат посятото е само един процент, и то не всяка година. Но има и лъжливи надежди. Една от тях е отвъдният живот, възкресението.
Жаждата на човека за безсмъртие на душата е толкова голяма, че той стига до абсурда да вярва в това безсмъртие. В религиите се казва, че бог е създал човека, а то е тъкмо обратното. Човекът е създал бога като упование и надежда.
Къде е бог да ни помогне и утеши?
За бога всичко е възможно, твърдят религиозните мислители. Но някои и добавят, че няма пълна гаранция за съществуването му. Човек винаги може да се усъмнява в него и да го отрича. Не бива да го търсим и откриваме по рационален път, той не е в битието, а в духа. Щом за бога всичко е възможно, то вярата в него е борба за възможност. Тя открива пътя към безсмъртието.
Да, бог е единствената ни надежда, единственото ни спасение. Ако успеем да се издигнем до него, ще победим нищото. Само че да не забравяме — бог не се постига по пътя на разума. Нашият разум е подозрителен и ограничен. Той търси истината, справедливостта и доброто тук, на земята, по логичен път и така създава закона, а чрез закона — греха. Разумът създава най-големи страдания на човека, но кой го е създал? Бог, разбира се, кой друг може да бъде.
Но защо?
На този въпрос някои философи отговарят, че бог всичко е сътворил, но разумът и моралът не са сътворени. Те са предвечни. Хубав отговор, няма какво да се каже. Вратичка за излизане от лабиринта на това явно противоречие. Така се осигурява и отговорът на въпроса защо бог е тъй безучастен към съдбата на човека. Щом не е създал морала, то и доброто не е негова работа. Той съществува инкогнито на този свят и няма нищо общо с мъдростта, морала и истината. Те са измислени от разума.