Внезапни завършеци

— По-силно не можа ли да викнеш? — изръмжа Джавра, хвърли въжето в лодката, после метна и меча си, омотан в парцали, и го последва, олюлявайки се. Лодката се разклати под немалката ѝ тежест. — Точно ти не спираш да ми повтаряш, че трябва повече да мисля за последствията.

— Единственото последствие, което тормози душата ми, е любовта на живота ми да лежи с прерязано гърло!

Джавра примигна, докато се настаняваше тежко между греблата.

— Любовта на живота ти?

— Ами имах предвид… — Шев нямаше намерение да казва точно това. Нямаше намерение да го признава, дори пред себе си. — Знаеш какво имам предвид! Преувеличих за по-голям ефект.

— Чувала съм те да преувеличаваш милиони пъти, Шеведая. Знам как звучи. А сега прозвуча така, както в онези редки случаи, когато позволяваш да ти се изплъзне истината.

— Млъкни и греби — изръмжа Шев и оттласна лодката от пристана.

Джавра наблегна на греблата, големите мускули на голите ѝ ръце потрепваха и изпъкваха при всяко натискане и лодката се плъзна гладко по спокойните тъмни води на пристанището. Шев разкопча чантата си и изсипа от нея всичко; звънна метал.

Джавра подсвирна тихо, докато гледаше блестящите инструменти.

— На война ли отиваш?

— Ако се наложи. — Шев закопча мечояда на колана си. — Един мъдър човек веднъж ми каза, че повечко ножове никога не са излишни.

— Сигурна ли си, че ще можеш да се катериш с всичката тая стомана?

— Ами не всички имаме физиката на бикове. — Шев започна да пъха един по един ножовете в ремъците от вътрешната страна на палтото си. — Някои от нас се нуждаят от остриета.

— Само гледай острието да не ти отреже главата, Шеведая. — Тя гледаше как Шев предпазливо изважда от чантата малко шишенце със зелена течност и го пъха в кожена торбичка на колана си. — Това същото ли е, което си мисля?

— Зависи какво си мислиш.

— Мисля, че това нещо може със същия успех да отправи в ада онзи, който го хвърля, и в рая онези, срещу които го хвърли.

— Мисли си само, че няма да си единствената, която може да изгори.

— Ти всъщност си единствената ми приятелка, която не ми се е налагало да убивам. Така че здравето ти ме вълнува.

— Ако си толкова вярна приятелка, може пък да се опиташ да се зарадваш заради мен.

— Да се радвам, че си се вкопчила в онази златокоса сирена?

— Да се радваш, че намерих малко почивка от безкрайния поток лайна, който представлява животът ми! — Шев се намръщи и се опита да седне така, че духателната тръба да не се забива под мишницата ѝ. — Да съм се оплаквала, когато ти шумно се наслаждаваше на своите безкрайни флиртове?

— Дали си се оплаквала? — Джавра изсумтя. — Ти, баронесата на мрънкането? Графинята на заяжданията? Принцесата на дрънканиците? Ти… ъъъ… великата херцогиня на… на…

— Схванах същността — сопна се Шев и провери спусъка на арбалета си, преди да го пъхне в кобура под палтото си.

— Добре, защото очевидно паметта ти е също толкова къса, колкото и тялото ти. Оплаквания, Шеведая? Ти превръщаш живота ми в страдание ден след ден вече… — Джавра намръщено погледна звездното небе и осветените ѝ от луната устни замърдаха, докато броеше. — Тринайсет… не, четиринайсет! — Тя се замисли задълго, след което погледна Шев със замъглен поглед и добави уморено, с провлачен глас: — Четиринайсет шибани години.

— Четиринайсет години — промърмори Шев. — Половината ми живот, по дяволите.

И тя усети, че ѝ се приплаква. За всичките тези напразно похабени години. За съсипаното им приятелство, което толкова време беше единственото, което ѝ бе останало. И за това, че когато имаше нужда от него, то още беше там. Заради факта, че си оставаше единственото, което имаше.

Джавра изду белязаните си бузи.

— Нищо чудно, че сме се… отегчили донякъде.

Греблата се издигаха над водата, от тях се сипеха блещукащи капки, и отново се врязваха в повърхността. Ключовете поскърцваха. Вятърът развяваше и рошеше мръсната коса на Джавра.

— Радвам се за теб — каза тихо тя. — Или поне ще се опитам.

— Ами аз се радвам, че ти се радваш.

— Добре.

— Добре.

Отново мълчание.

— Просто ми е тъжно заради мен.

Шев вдигна глава и срещна погледа на Джавра. Забеляза влажните проблясъци в мрака.

— Съжалявам, че ти е тъжно — каза тя.

— Добре.

— Добре.