Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
В този миг някой почука по вратата. Сери се отдръпна от нея и се намръщи извинително.
— Трябва да отворя.
Тя се нацупи.
— Наистина ли?
Той кимна.
— Гол няма да ме безпокои, освен ако не е наложително.
— Дано да е така.
Той стана, нахлузи панталоните и ризата си и се измъкна от стаята. Гол крачеше напред-назад из гостната, а на лицето му я нямаше глуповатата усмивка, която Сери очакваше да види.
— Върховният повелител е бил задържан от Гилдията – каза той. – Както и Сония.
Сери зяпна помощника си.
— Защо?
— Снощи е бил убит един от магьосниците им. Както и всички хора в къщата му. Те мислят, че Върховният повелител го е направил. — Гол замълча. — Целият град говори за това.
Сери се приближи до най-близкото кресло и се отпусна в него, Акарин задържан? За убийство? Заедно със Сония? Той чу как вратата на спалнята му се отваря. Савара надникна навън, напълно облечена.
Когато срещна погледа му, тя се намръщи.
— Ще ми кажеш ли?
Той леко се усмихна, развеселен от въпроса й.
— Върховният повелител е бил задържан. Гилдията смята, че той е убил един от магьосниците през нощта.
Очите й се разшириха. Тя влезе в гостната.
— Кога?
Гол сви рамене.
— Не знам. Всички в дома на магьосника са били избити. С някаква лоша магия. Черна магия. Да, така беше.
Тя рязко си пое дъх.
— Значи е истина.
— Кое? – попита Сери.
— Някои от ичаните твърдят, че Гилдията не познава висшата магия и я смята за зла. Акарин я използва, затова не повярвахме на тези приказки. – Тя замълча. – Ето защо той върши всичко тайно. А аз си мислех, че просто не иска останалите да разберат как миналите му действия са допринесли за това положение.
Сери примигна.
— Какви минали действия?
Тя го погледна и се усмихна.
— О, има толкова много неща за вашия Върховен повелител, които не знаеш.
— Какви?
— Не е моя работа да ти ги казвам – рече тя. – Ще ти кажа само едно...
Прекъсна я почукване по стената. Сери кимна на Гол. Големият мъж отиде до стената, надникна през шпионката и избута встрани един панел. През отвора надникна едно от момчетата, които Сери беше наел за по нестандартните задачи.
— Един човек иска да те види, Серини. Знаеше главната парола и ми каза, че има големи новини за някакъв твой приятел. Твърди, че е спешно.
Сери кимна и се обърна към Савара.
— По-добре да го видя.
Тя сви рамене и се върна в спалнята.
— Аз ще се изкъпя.
Когато Сери се обърна, той се озова пред ухилената физиономия на Гол.
— Разкарай тая усмивка от лицето си – предупреди го той.
— Да, Серини – отвърна послушно мъжът, но продължи да се хили, докато вървеше пред Сери по коридора.
Кабинетът на Сери се намираше недалеч оттам. В него се влизаше и излизаше по няколко начина. Гол избра стандартния маршрут, което позволи на Сери да види през шпионката своя посетител.
С изненада установи, че мъжът е сачаканец. После разпозна палтото и сърцето му подскочи.
Защо този мъж носеше същото палто, което Акарин бе облякъл предишната нощ?
Когато мъжът се обърна, палтото се разтвори, разкривайки униформа на прислужник в Гилдията.
— Мисля, че знам кой е това – пое си дъх Сери и отвори вратата към кабинета си. – Пусни го веднага, щом седна.
Малко по-късно Сери седеше зад бюрото си. Вратата на кабинета му се отвори и вътре влезе мъжът.
— И така – каза Сери, – твърдиш, че имаш лоши новини за един мой приятел.
— Да – отвърна мъжът. – Аз съм Такан, прислужник на Върховния повелител. Той бе задържан за убийството на един от магьосниците на Гилдията. Изпрати ме да ви помагам.
— Да ми помагаш? Как?
— Мога да общувам мислено с него – обясни Такан, докосвайки челото си.
— Ти си магьосник?
Такан поклати глава.
— Между нас има връзка, която той създаде много отдавна.
Сери кимна.
— Кажи ми тогава нещо, което знаем само аз и той.
Погледът на Такан се зарея в далечината.
— Последният път, когато се видяхте, той каза, че повече няма да води Сония със себе си.
— Точно така.
— Съжалява, че не е изпълнил обещанието си.
— Подозирам, че Сония също съжалява. Тя защо е задържана?
Такан въздъхна.
— За това, че е проучвала черната магия. Намериха книги в стаята й.
— Тази черна магия е...?
— Забранена – каза Такан. – Момичето е заплашено с изключване от Гилдията.
— А Върховният повелител?
Такан изглеждаше наистина измъчен.
— Той е обвинен в убийство и използване на черна магия. Ако го намерят за виновен дори в едното от обвиненията, наказанието е екзекуция.