Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Съвестта й мълчеше.
„Не спирай да ми досаждаш – каза си тя. – Предпочитам това, отколкото да убия някого и въобще да не изпитвам угризения”.
Отново нищо.
„Страхотно. – Сония поклати глава. – Може пък онова старо суеверие за Окото да се окаже вярно. Не само, че разговарям със себе си, ами сега и отказвам да си отговарям. Това сигурно е първият признак на лудостта”.
В този миг някакъв звук отвън привлече вниманието й. Тя се надигна и видя, че пазачите воини отстъпват встрани и в Купола влиза лорд Оусън. Над главата му се носеше светлинен глобус, който изпълни сферичната зала със светлина.
— Изслушването започва, Сония. Идвам да те отведа в Заседателната зала.
Внезапно сърцето й се разтуптя. Тя се изправи, отръска пясъка от мантията си и тръгна към вратата. Оусън отстъпи встрани и я пропусна да мине.
Няколко стъпала водеха към друга врата. Сония се спря, забелязвайки групата магьосници, която я чакаше отвън. Ескортът й включваше лечители и алхимици. „Воините и по-силните магьосници на Гилдията сигурно охраняват Акарин” – помисли си тя.
Те я наблюдаваха напрегнато как се приближава и влиза в кръга им. Лицето й пламна, когато забеляза подозрителността и неодобрението в очите им. Обърна се назад и видя, че пазачите й воини са се присъединили към кръга. Оусън премина през бариерата, която бяха издигнали около нея.
— Сония – каза той. – Твоят наставник е обвинен в убийство и практикуване на черна магия. Като негова ученичка ти ще бъдеш разпитана какво знаеш по тези въпроси. Разбираш ли?
Тя преглътна, за да навлажни гърлото си.
— Да, милорд.
Той се поколеба.
— Заради намерените в стаята ти книги, ти също ще бъдеш обвинена в изучаване на черната магия.
Значи щяха да съдят и нея.
— Разбирам – отвърна тя.
Оусън кимна. Той се обърна към градината край Университета.
— Към Заседателната зала.
Ескортът й закрачи след Оусън, който ги поведе по пътеката край Университета. Районът беше пуст и зловещо тих. Тишината се нарушаваше само от техните стъпки и случайното изчуруликване на някоя птичка. Сония се замисли за семействата на магьосниците и прислужниците, които живееха тук. Дали ги бяха отпратили, в случай, че Акарин решеше да превземе Гилдията?
Когато ескортът почти достигна Университета, Оусън изведнъж спря. Магьосниците, които ги бяха обградили, се спогледаха разтревожено. Досещайки се, че те водят мисловна комуникация, тя се съсредоточи.
—... казва, че няма да влезе, докато Сония не се появи – тъкмо им съобщаваше Лорлън.
— Какво да правим? – попита Оусън.
— Изчакайте. Ние ще решим.
Сония усети как й олеква. Акарин отказваше да влезе в Заседателната зала без нея. Той искаше тя да присъства. Оусън и останалите обаче изглеждаха ужасно напрегнати, очевидно уплашени от това какво би могъл да направи Акарин, ако Лорлън му откаже.
Те нямаха никаква представа колко е силен той.
Сония изведнъж отрезвя.
„Нито пък аз”.
Докато чакаха, тя се опита да прецени силата му. В продължение на две седмици преди битката с жената-ичани, той бе черпил енергия от нея и Такан. Сония нямаше представа колко силен е бил преди това, но сблъсъкът сигурно бе изчерпил значителна част от запасите му. Сигурно все още беше няколко пъти по-силен от магьосниците в Гилдията, но тя се съмняваше, че силата ще му стигне да се изправи срещу цялата Гилдия.
„А аз?”
Тя бе усетила как силата й нараства, след като бе отнела енергията на жената-ичани, но нямаше как да разбере колко силна е станала. „Едва ли колкото Акарин” – предположи тя. Преди да се намеси Сония, той печелеше битката с жената-ичани, така че силата й сигурно бе намаляла. Енергията, която беше отнела, едва ли можеше да се мери с неговата.
Освен ако по някаква причина жената-ичани не беше решила да се преструва на по-слаба...
— Доведете я.
Лорлън въобще не звучеше доволно. Оусън отвратено изсумтя и отново закрачи. Ескортът го последва.
Когато приближиха Университета, пулсът на Сония отново се ускори, този път заради очакването. Пред сградата се беше събрала голяма тълпа магьосници. Те наблюдаваха приближаването на ескорта на Сония и се разделиха на две, когато групата приближи стълбището.
Акарин стоеше в центъра на фоайето. Щом го зърна, тя потръпна. Ъгълчето на устата му се изви в познатата полуусмивка. Тя едва не му се усмихна в отговор, но запази сериозно изражение при вида на напрегнатите лица на обградилите го магьосници.