Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Сери кимна бавно.
— Кога ще вземе решение Гилдията?
— Утре ще се проведе Изслушване, за да се видят уликите и да се прецени дали е виновен или не.
— Виновен ли е?
Такан го погледна и очите му проблеснаха гневно.
— Той не е убил лорд Джолън.
— Ами обвинението за черната магия?
Прислужникът кимна.
— Да, за това е виновен. Ако не я беше използвал, нямаше да успее да победи убийците.
— И Сония. Тя виновна ли е?
Такан отново кимна.
— Гилдията я обвинява само в изучаване на черната магия. Затова я очаква по-леко наказание. Ако знаеха истината, щеше да я очаква същото наказание като Акарин.
— Тя използва черната магия, за да убие жената, нали?
Такан го погледна изненадано.
— Да. Откъде знаеш?
— Случайност. Трябва ли да се явя на това Изслушване като свидетел?
Мъжът замъча и погледът му отново се зарея в далечината.
— Не. Той ти благодари за предложението. Не трябва да разкриваш, че си участвал в тази история. Ако всичко мине добре, помощта ти ще е необходима за в бъдеще. Засега иска да те помоли само за едно.
— Да?
–Постарай се Гилдията да намери трупа на убийцата. И гледай ножът й да е у нея.
Сери се усмихна.
— Това мога да го направя.
Лорлън погледна през прозореца на кабинета си и видя, че Акарин не е променил позата си. Разпоредителят поклати глава.
Дори докато седеше на пода на Арената, облегнат на един от подпорните стълбове, по някакъв начин Акарин успяваше да изглежда изпълнен с достойнство и самоувереност, въпреки че бе обграден от двайсетина магьосници, които го наблюдаваха.
Лорлън се обърна и огледа кабинета си. Болкан крачеше напред-назад. Разпоредителят никога не беше виждал воина толкова възбуден. По-рано го беше чул да мърмори нещо за предателство. Това бе напълно разбираемо. Лорлън знаеше, че воинът изключително уважаваше Акарин.
В едно от креслата седеше Сарин и преглеждаше една от книгите, които бяха намерили в сандъка на Акарин. Бяха решили да позволят на един от тях да ги прочете, макар това да се считаше за престъпление. Изражението на лицето на Сарин представляваше смесица от ужас и възхита. От време на време той тихо промърморваше нещо.
Винара стоеше мълчаливо до рафтовете с книги. По-рано беше нарекла Акарин чудовище. Болкан й беше напомнил, че все още няма как да са сигурни дали Акарин е вършил и други неща, освен да чете книги за черната магия. Това не успя да я убеди. Ала когато стана въпрос за Сония, тя изглеждаше отчаяна и неуверена.
Лорлън огледа предметите върху масата: парчета счупено стъкло, частично разтопена сребърна вилица и чиния, намазана със засъхнала кръв. Останалите все още недоумяваха за предназначението им. Малкото стъклено топче, което бяха открили на масата, потвърждаваше предположението на Лорлън. Но дали Акарин бе създал още един пръстен като лорлъновия или беше обучавал Сония как да ги прави?
Също като Сония, Акарин отказваше да отговаря на въпросите им. Беше решил да изчака, докато цялата Гилдия се събере за Изслушването.
Това беше разбирането му за сътрудничество.
„Не е честно” – помисли си Лорлън. Той се сети за пръстена в джоба му. Акарин му беше казал да го свали и да го държи под ръка. Ако Сарин продължеше да чете книгите, той щеше да научи за пръстените и да се сети, че Лорлън е носил такъв. Разпоредителят обмисляше да се отърве съвсем от него, но поддържането на връзка с Акарин си имаше своите предимства. Някогашният му приятел като че ли продължаваше да му вярва. Единственият недостатък беше, че когато носеше пръстена, Акарин можеше да подслушва разговорите му, но това не беше голям проблем. Лорлън можеше да прекъсне връзката, като просто свали пръстена.
Акарин искаше да запази в тайна, че Лорлън е запознат с интересите му към черната магия.
— Гилдията се нуждае от водач, на когото да вярва – гласеше мисловното послание на Акарин. – Твърде много промени и несигурност ще я отслабят.
Ротан и Сония бяха единствените, които знаеха за осведомеността на Лорлън.
Сония продължаваше да мълчи, а Ротан се беше съгласил да запази в тайна информацията, стига това да не донесеше допълнителни вреди. В замяна на мълчанието му Лорлън му позволи да посети Сония.
Разнесе се учтиво почукване и всички надигнаха глави. Лорлън отвори вратата с помощта на магия и в стаята влезе капитан Баран, следван от лорд Оусън. Стражникът се поклони и ги поздрави учтиво, след което се обърна към Лорлън.