Върховният повелител

Но Акарин не помръдваше от мястото си. Тя тъкмо се зачуди дали не е променил намеренията си, когато той се обърна и я погледна.

— Остани тук, докато не те извикам.

След това погледна вратата с присвити очи и тя тихо се отвори.

Гърбовете на двама магьосници блокираха пътя към стаята. Пред тях лорд Болкан крачеше бавно из стаята. Лорд Сарин седеше до масата и разглеждаше озадачено струпаните върху нея предмети.

Те не забелязаха веднага, че вратата се е отворила. Изведнъж единият от магьосниците, които стояха пред нея, потрепери и погледна през рамо. Щом зърна Акарин, той си пое дълбоко дъх и отстъпи, повличайки другаря си със себе си.

Всички глави се обърнаха към Акарин, който влезе в стаята. Дори без мантията си той изглеждаше внушително.

— Я виж ти, колко много посетители – каза той. – Какво ви води в седалището ми толкова късно през нощта?

Болкан повдигна вежди. После погледна към стълбището. Разнесоха се забързани стъпки и Лорлън се появи. Разпоредителят погледна към Акарин с изненадващо сдържано лице.

— Лорд Джолън и семейството му са били убити тази нощ. – Гласът му звучеше спокойно. – Намерени са улики, които ни дават причина да смятаме, че може би ти си убиецът.

— Разбирам – отвърна тихо Акарин. – Това е сериозен въпрос. Не съм убивал лорд Джолън, но вие ще трябва сами да стигнете до този извод. – Той замълча. – Ще ми обясните ли как е умрял Джолън?

— От черна магия – отвърна Лорлън. – И тъй като намерихме книги за черната магия в дома ти, включително и в стаята на Сония, имаме още по-голямо основание да подозираме теб.

Акарин бавно кимна.

— Така е. – Ъгълчето на устата му се изви нагоре. – И сигурно това откритие ви е изкарало акъла от страх. Хайде стига. Няма нужда. Ще ви обясня всичко.

— Ще ни сътрудничиш ли? – попита Лорлън.

— Разбира се.

По лицата на всички се изписа облекчение.

— Но при едно условие – добави Акарин.

–И какво е то? – попита предпазливо Лорлън. Болкан го стрелна с поглед.

— Прислужникът ми – отвърна Акарин. – Някога му обещах, че никой повече няма да отнеме свободата му. Доведете ми го.

— И ако не го направим? – попита Лорлън.

Акарин отстъпи встрани.

— Сония ще заеме мястото му.

Сония почувства как кожата й настръхва, когато погледите на всички магьосници се впериха в нея. Тя потрепери при мисълта какво се върти в главите им. Дали беше усвоила черната магия? Беше ли опасна? Единствено Лорлън можеше да се надява, че тя ще се опълчи на Акарин; останалите не знаеха истинската причина, поради която тя бе станала избраница на Върховния повелител.

— Ако и двамата се озоват тук, той ще разполага с двама съюзници – предупреди ги Сарин.

— Такан не е магьосник – рече тихо Болкан. – Докато стои по-далеч от Акарин, той не представлява заплаха за нас. – Воинът огледа останалите Висши магове. – Въпросът е: кого предпочитате да задържим, Сония или прислужникът?