Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Посетих магазина, където работи свидетелката – каза той. – Собствениците му ми казаха, че тази сутрин не се е появявала. Проверихме и в дома й, но семейството й ни каза, че предишната вечер не се е прибирала.
Повелителите се спогледаха.
— Благодаря, капитане – каза Лорлън. – Има ли нещо друго?
Младият мъж поклати глава.
— Не. Ще се върна утре сутринта, както пожелахте, освен ако не открия нещо интересно.
— Благодаря ви. Свободен сте.
Когато вратата се затвори, Винара въздъхна.
— Несъмнено стражата ще открие трупа й в някой от следващите дни. Определено снощи той е бил доста зает.
Болкан поклати глава.
– Но в това няма никакъв смисъл. Как е разбрал за нея? Ако я е усетил, че го е видяла, той едва ли е щял да й позволи да стигне до Дома на стражата.
Сарин сви рамене.
— Освен ако не е успял да я настигне. А след като е напуснала Дома на стражата, той се е постарал да й попречи да свидетелства срещу него.
Болкан въздъхна.
— Не бих очаквал такова поведение от един черен магьосник. Ако е искал да скрие всички улики, защо преди това е бил толкова небрежен? Защо не се е дегизирал? Защо...
Прекъсна го поредното почукване на вратата. Лорлън въздъхна и отново я отвори. За негова голяма изненада в кабинета влезе Денил. Под очите на Посланика се бяха образували тъмни сенки.
— Разпоредителю – каза Денил, – може ли да поговоря с вас? Насаме?
Лорлън раздразнено се намръщи.
— За отстъпника ли става въпрос, Посланик?
— Отчасти. – Денил погледна към останалите и продължи, като внимателно подбираше думите си. – Но не само за това. Нямаше да ви безпокоя, ако не смятах, че въпросът е спешен.
Винара се изправи.
— И без това ми омръзна да слушам най-различни предположения – обяви тя. После погледна многозначително Сарин и Болкан.
— Ако имате нужда от нас, Разпоредителю, просто ни повикайте.
Денил отстъпи встрани и учтиво се поклони на тримата магове, които напуснаха кабинета. Когато вратата се затвори, Лорлън отиде при бюрото си и седна.
— Какъв е спешният въпрос, за който искахте да говорим?
Денил се приближи до бюрото.
— Не съм сигурен откъде да започна, Разпоредителю. Намирам се в много неприятна ситуация. В две неприятни ситуации, ако това е възможно. – Той замълча за миг. – Макар да ми казахте, че помощта ми вече не е необходима, аз продължих да проучвам древната магии от собствен интерес. Когато Върховният повелител научи за това, той ме окуражи да продължа, но тогава вече нямаше какво ново да открия в Елийн. Или поне така си мислех.
Лорлън се намръщи. Акарин е окуражил Денил да продължи?
— По-късно, докато двамата с помощника ми се опитвахме да спечелим доверието на заговорниците, открихме една книга при дем Марейн. – Денил порови из мантията си и извади една древна книга, която постави на бюрото на Лорлън. – В нея се дават отговори на много от въпросите ни за древната магия. По всичко личи, че част от древната магия, която е известна като висша магия, всъщност е черната магия. Тази книга съдържа инструкции за нейното използване.
Лорлън погледна към книгата. Дали това беше просто съвпадение или Акарин е знаел, че заговорниците разполагат с книгата? Или той подкрепяше заговорниците? При тази мисъл той си пое рязко дъх.
Така ли беше научил черната магия? В такъв случай защо да ги предава?
— Сам виждате защо се намирам в неприятна ситуация – каза Денил. – Някои биха помислили, че съм проучвал черната магия с позволението на Върховния повелител и че заповедите на Акарин да заловим заговорниците са опит да се сдобие с нови познания. – Лицето му се изкриви. – Честно казано, аз прочетох част от тази книга, което означава, че съм нарушил закона. Но аз не знаех какво има в нея, докато не започнах да чета.
Лорлън поклати глава. Нищо чудно, че Денил се тревожеше.
— Напълно разбирам притесненията ви. Не сте знаели до какво ще доведат проучванията ви. Аз не знаех, до какво ще доведат. Ако някой реши да ви заподозре, той ще заподозре и мен.
— Трябва ли да обяснявам всичко това по време на Изслушването?
— Ще го обсъдя с Висшите магове, но според мен няма да е необходимо – отвърна Лорлън.
На лицето на Денил се изписа облекчение.
— Има и още нещо – добави тихо той.
— Още ли? Лорлън потисна едно стенание.
— Да?
Денил заби поглед в пода.
— Когато Върховният повелител ме помоли да открия заговорниците, той предложи двамата с помощника ми да им дадем нещо, с което биха могли да ни изнудват да им сътрудничим. Акарин каза, че ще се погрижи Гилдията да научи, че тази информация е просто измама, извършена, за да се спечели доверието на заговорниците. – Денил вдигна поглед от земята. – Но очевидно той вече не е в позиция да го направи.