Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Посланик Денил – каза Лорлън. – Добре дошли.
— Благодаря ви, Разпоредител Лорлън. Разпоредител Кито, лейди Винара. – Денил леко им кимна. – Това е Фаранд от рода Дарелас.
— Здравейте, млади Дарелас – каза Лорлън. – Боя се, че през следващите няколко дни ще трябва да се занимаем с един по-важен въпрос. Ще ви осигурим всички удобства и ще обърнем внимание на уникалното ви положение веднага, щом разрешим другия проблем.
— Благодаря ви, Разпоредителю – отвърна неуверено Фаранд.
Лорлън кимна, после се обърна и тръгна нагоре по стълбището. Денил се намръщи. Поведението на Лорлън бе доста странно.
Като че ли нещо силно го тормозеше.
— Ела с мен, Фаранд – каза Винара на младия мъж. После погледна към Денил и изражението й стана сериозно. – Идете да поспите, Посланик. Трябва да възстановите силите си.
— Да, лейди Винара – съгласи се Денил. Тя отведе Фаранд нанякъде, а той погледна въпросително Кито. – За какъв друг проблем говореше Разпоредителят Лорлън?
Кито въздъхна тежко.
— Снощи бе убит лорд Джолън.
— Убит ли? – Денил го погледна втренчено. – Как?
Магьосникът се намръщи.
— С черна магия.
Денил се вцепени. Той погледна към багажника на каретата, където на дъното на пътническия му сандък лежеше книгата.
— Черна магия? Кой...?
— Върховният повелител е задържан – додаде Кито.
— Акарин! – Полазиха го ледени тръпки. – Само не и той!
— Боя се, че е така. Уликите са неоспорими. Той се съгласи да ни сътрудничи в разследването. Утре ще има Изслушване.
Денил почти не го чуваше. Той подреждаше в ума си странните съвпадения и събития. Проучването, което Лорлън го помоли да започне, а после да прекрати. Внезапния интерес на Ротан към същата информация – и то точно след като Сония беше станала избраница на Акарин. Разкритията в книгата на дема. Древната магия – висшата магия – беше черна магия. Денил бе предположил, че търсенето на Акарин бе завършило преди да направи това откритие.
Изглежда, беше сбъркал.
Дали Лорлън го беше подозирал? А Ротан? Това ли бе причината за проучването?
„А аз щях да дам книгата на Акарин!”.
— Ще обсъдим въпроса за отстъпника след Изслушването – каза Кито.
Денил примигна, после кимна.
— Разбира се. Така, сега по-добре да изпълня нарежданията на лейди Винара.
Виндският магьосник се усмихна.
— Тогава приятни сънища.
Денил кимна и тръгна към жилищата на магьосниците. Да спи? Как би могъл да заспи след всичко, което бе научил?
„Аз продължих проучванията си с благословията на Акарин и нося книга за черната магия в сандъка си. Това достатъчно ли е да ме изправят пред Гилдията по същите обвинения? Бих могъл да скрия книгата. Със сигурност няма да я дам на Акарин... или да обсъждам каквото и да било с него”.
Той се сепна при мисълта как би се отразило случващото се на самия него. Сега кой щеше да повярва на обясненията на Акарин, че връзката на Денил и Тайенд е само уловка за залавяне на заговорниците?
За последно Сония бе идвала в Купола по време на упражненията си за Предизвикателството. Той представляваше огромна куха каменна сфера, в която някога се бяха провеждали тренировките на Воините. След построяването на Арената Гилдията го беше изоставила, но Сония беше предпочела да провежда там тренировките си за сблъсъка с Регин, за да не може да бъде наблюдавана от поддръжниците му. Акарин беше подсилил стените, за да не пострадат от ударите й. По ирония на съдбата точно неговата магия сега превръщаше сградата в сигурен затвор за нея.
Не че тя имаше някакви намерения да бяга. Беше казала на Акарин, че ще следва нарежданията му. А той бе поискал единствено да защитят Такан и Лорлън.
След което я бе заменил за Такан. Значи искаше да я задържи тук.
Или просто бе готов да я пожертва, за да спази обещанието, което някога бе дал на прислужника си. „Не – помисли си тя, – той се нуждае от мен, за да подкрепя историята му”. Такан беше твърде близък с Акарин. Никой нямаше да му повярва.
Тя закрачи напред-назад из Купола. Приличащата на запушалка врата стоеше отворена, за да гарантира достъпа на въздух. Край нея стояха двама магьосници, които трябваше да охраняват Сония, когато е сама.
Но тя рядко оставаше сама. Винара, Болкан и Сарин я разпитаха поотделно за действията на Акарин. Тя не искаше да им разкрива нищо, преди Акарин да бъде готов, затова отказа да отговоря на въпросите им. Накрая те вдигнаха ръце.
Сега най-после бе сама и установи, че това не й допада. Не спираше да се чуди къде е Акарин и дали наистина иска от нея да мълчи. Не знаеше кое време е, но със сигурност приближаваше обяд. Не беше спала цяла нощ, но се съмняваше, че щеше да се отпусне дори ако в залата имаше меко легло вместо пясъчен под.