Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Внезапно Лорлън си спомни разговора с Акарин край Арената, докато двамата наблюдаваха сражението на Сония.
Щом Посланик Денил се върне заедно с отстъпника, Гилдията бързо ще изгуби интерес към убиеца, Лорлън.
Дали нямаше предвид нещо повече от съществуването на заговорниците? Каква информация беше изфабрикувал Денил, за да спечели доверието им?
Той погледна магьосника; мъжът отмести поглед, очевидно притеснен. Постепенно Лорлън започна да сглобява късчетата слухове, които бе дочул, докато не се досети в какво бяха повярвали заговорниците.
„Интересно – помисли си той. – Смел ход, предвид проблемите, пред които Денил бе изправен като ученик”.
Как да постъпи? Лорлън разтърка слепоочията си. Акарин бе много по-добър в тези неща.
— Значи вие се страхувате, че никой няма да повярва на Акарин, защото почтеността му е поставена под въпрос.
— Да.
— А заговорниците по-почтени ли са от него? – Лорлън поклати глава. – Едва ли. Ако се притеснявате, че никой няма да повярва на Акарин, тогава накарайте хората да повярват, че идеята е била ваша.
Очите на Денил се разшириха. Той се изпъна и кимна с глава.
— Разбира се. Благодаря ви, Разпоредителю.
Лорлън сви рамене и се вгледа внимателно в Денил.
— Изглеждате така, сякаш не сте спали цяла седмица.
— Не съм. Не исках някой да съсипе всичките усилия, които вложих в опазването на живота на Фаранд.
Лорлън се намръщи.
— Тогава най-добре се приберете в покоите си и се наспете хубаво. Утре може да сте ни нужен.
Младият магьосник успя да се усмихне уморено. После кимна към книгата, която лежеше на бюрото на Лорлън.
— След като се отървах от това, сънят няма да е проблем. Благодаря ви отново, Разпоредителю.
Когато Денил излезе от стаята, Лорлън въздъхна. „Поне някой ще успее да се наспи”.
Глава 16
Изслушването
Първата мисъл на Сония, докато се пробуждаше бе, че Виола не е дошла да я събуди и ще закъснее за часовете. Тя примигна, прогонвайки сънливостта. Едва когато усети пясъка между пръстите си и видя слабо осветената стена на Купола, си спомни.
Изненада се, че въобще е успяла да заспи. Последното нещо от предишната нощ, което си спомняше, беше как лежи в мрака и си мисли за следващия ден. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да издържи на изкушението да се обади мисловно на Акарин, да го попита дали не е време да разкрие нещо пред Гилдията или просто да разбере къде се намира, дали се държат добре с него... дали изобщо е още жив.
Най-големите й страхове бяха, че Гилдията може вече да го е осъдила, без да й съобщят. В миналото Гилдията е била плашещо старателна в усилията си да изкорени изцяло черната магия от Обединените земи. Онези отдавна починали магьосници сигурно щяха да екзекутират Акарин без да се замислят.
„Както и мен” – помисли си тя и потрепери.
Прииска й се отново да може да поговори с него. Той й беше казал, че ще разкаже на Гилдията за ичаните. Смяташе ли да признае, че е научил черната магия? Смяташе ли да им каже, че е обучил и нея? Или просто щеше да отрича, че я е използвал? Или да признае за себе си, но да твърди, че тя не е извършила нищо нередно?
Но тя беше извършила. Нежеланият образ на мъртвата ичани се появи в съзнанието й. Заедно с него я връхлетяха напрегнати, противоречиви чувства.
„Ти си убийца” – обади се глас в главата й.
„Трябваше да го направя – отвърна тя. – Нямах друг избор. Тя щеше да ме убие.”
„Но ти така или иначе щеше да го направиш – настоя съвестта й, – дори и да имаше избор”.
„Да. За да защитя Гилдията. Да защитя Киралия. – Тя се намръщи. – И защо изобщо толкова съм се загрижила за това убийство? Ако някой ме беше нападнал в копторите, щях да го убия, без да се замисля. Всъщност може и да съм убивала. Не знам дали онзи главорез, който ме отвлече от улицата, е оцелял, след като го намушках“.
„Онова е различно. Тогава нямаше магия” – посочи съвестта й.
Сония въздъхна. Тя не спираше да си мисли, че с всички предимства, които й даваха магическите й способности, би трябвало да може да избягва убийствата. Но жената-ичани също владееше магията.
„Тя трябваше да бъде спряна. Аз просто бях на подходящото място. Не съжалявам, че я убих, а за това, че изобщо се наложи да го направя”.