Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Сония – отвърна без колебание Винара. Останалите кимнаха.
— Много добре – каза Лорлън. Погледът му се разсея за миг, после отново се фокусира. – Наредих да го доведат.
Настъпи продължително, напрегнато мълчание. Най-накрая по стъпалата отекнаха стъпки. Появи се Такан, хванат здраво от един воин. Той изглеждаше блед и разтревожен.
— Простете ми, господарю – каза той. – Не можах да ги спра.
— Знам – отвърна Акарин. – Не трябваше въобще да опитваш, приятелю мой. – Той отстъпи няколко крачки от изхода към коридора и се спря до масата в единия край на стаята. – Бариерите са свалени и оставих стълбището спуснато. Ще намериш всичко необходимо отвън до вратата.
Такан кимна. Двамата се гледаха известно време и прислужникът кимна отново. Акарин се обърна към коридора.
— Влез, Сония. След като освободят Такан, върви при Лорлън.
Сония си пое дълбоко дъх и влезе в стаята. Погледна към воина, който държеше Такан, после се обърна към Лорлън. Разпоредителят кимна.
— Пусни го.
Когато Такан се отдалечи от магьосника, Сония тръгна към Лорлън. Когато двамата се засякоха някъде по средата, прислужникът спря и се поклони.
— Грижете се за господаря ми, лейди Сония.
— Ще направя каквото мога – обеща тя.
Изведнъж гърлото я стегна. Когато се приближи до Лорлън, тя се обърна и изпрати с поглед прислужника. Той се поклони на Акарин после излезе в коридора. Когато се изгуби в мрака, вратата бавно се плъзна на мястото си.
Акарин се обърна с лице към Лорлън и погледна към масата и подредените край нея столове. Мантията му все още бе метната върху облегалката на един от тях. Той взе черната дреха и се уви в нея.
— И така, Разпоредителю, с какво можем двамата със Сония да помогнем на разследването ви?
Глава 15
Лоши новини
Ротан тъкмо облече нова мантия, когато чу вратата към покоите му да се отваря.
— Лорд Ротан? – извика Тания.
Долавяйки напрежението в гласа на прислужничката си, той забърза към вратата на спалнята. Тания стоеше насред стаята и кършеше ръце.
— Какво има? – попита той.
Тя се обърна към него с пребледняло лице.
— Снощи са задържали Върховния повелител и Сония.
Той рязко си пое дъх и го заля вълна от надежда и облекчение. Акарин най-после задържан! Сигурно Гилдията бе открила престъплението му, бяха се изправили срещу него и бяха спечелили!
Но защо им е да задържат и Сония?
Наистина, защо? Вълнението му бързо се изпари и бе заменено от познатия досаден страх.
— За какво са ги задържали? – най-накрая успя да попита той.
Тания се поколеба.
— Сведенията ми са четвърта или пета ръка, Ротан. Може и да греша.
— За какво? – повтори той.
Лицето й се изкриви.
— Върховният повелител е задържан за убийството на лорд Джолън и семейството му и за това, че се е обучавал в някакъв вид магия. Черна магия. Какво е това?
— Най-злата от всички магии – отвърна бавно Ротан. – Ами Сония? Нея защо са я задържали?
Тания протегна ръце.
— Не съм сигурна. Може би като негова съучастница.
Ротан седна в едно от креслата. Пое си дълбоко дъх. Гилдията трябваше да приеме възможността Сония да е замесена. Но това не означаваше, че е виновна.
— Не ви донесох никаква храна – рече извинително Тания. – Знаех, че ще искате да го научите възможно най-скоро.
— Не се притеснявай – отвърна той. – И без това тази сутрин като че ли няма да имам време за закуска. – Той стана и тръгна към вратата. – Мисля, че е по-добре да поговоря със Сония.
Устните на Тания се разтегнаха в напрегната усмивка.
— И аз така си помислих. Ще чакам да разкажете какво сте научили.
Денил наблюдаваше неотстъпно младежа по време на цялото пътуване. С лекота прогонваше сънливостта и умората чрез лечителските си сили, но това имаше своята цена. Седмица по-късно той се чувстваше също толкова зле, колкото изглеждаше Фаранд.
Каретата зави през портата на Гилдията. Когато пред очите им се разкри Университета, Фаранд рязко си пое дъх.
— Красив е – въздъхна той.
— Да. – Денил се усмихна и погледна през прозореца.
В подножието на стълбището стояха трима магьосници: Разпоредителят Лорлън, Задграничният разпоредител Кито и лейди Винара.
Денил усети как го жегват тревога и разочарование. Беше се надявал да го посрещне Върховният повелител. „Но той сигурно ще иска да обсъдим всичко насаме”.
Каретата спря пред стълбището и Денил слезе от нея. Когато се появи Фаранд, тримата Висши магове го изгледаха с предпазливо любопитство.