Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Погледът й бе привлечен от някакво движение край вратата. Тя вдигна глава и сърцето й се сви от болка.
Ротан.
Той влезе в купола. Тревожни бръчки прорязваха лицето му. Когато Сония срещна погледа му, той се опита да се усмихне и вътрешностите й се сгърчиха от чувство за вина.
— Сония – каза той, – как си?
Тя поклати глава.
— Това е глупав въпрос, Ротан.
Той огледа Купола и кимна.
— Да. Сигурно е така. – Той въздъхна и отново я погледна. – Все още не са решили какво ще правят с теб. Лорлън ми каза, че са намерили в стаята ти книги за черна магия. Акарин и прислужникът му ли са ги подхвърлили вътре?
Тя въздъхна.
— Не. Аз ги четях.
— Защо?
— За да разбера врага ми.
Той се намръщи.
— Нали знаеш, че извършваш престъпление дори само като ги четеш?
— Знам.
— Но въпреки това си ги чела?
Тя отвърна на погледа му.
— Понякога си заслужава да поемаме рискове.
— С надеждата, че можем да използваме информацията, за да го победим?
Тя наведе глава.
— Не съвсем.
Той замълча.
— Тогава защо, Сония?
— Не мога да ти кажа. Не още.
Ротан пристъпи към нея.
— Защо не? Какво ти е казал, за да те накара да му сътрудничиш? Намерихме леля ти Джона и чичо ти Ранел. Те и децата им са в безопасност. Дориен е жив и здрав. Искаш ли да защитиш някой друг?
Тя въздъхна. Цяла Киралия.
— Не мога да ти кажа, Ротан. Не още. Не знам какво им е разказал Акарин или какво би искал аз да ви разкрия. Просто трябва да изчакате до Изслушването.
Очите на Ротан проблеснаха гневно.
— Откога желанията му те вълнуват?
Тя издържа погледа му.
— Откакто научих причините за делата му. Но това е неговата история, не моята. Когато я разкаже, ще разбереш защо.
Той я погледна скептично.
— Не ми се вярва. Но ще опитам. Мога ли да направя нещо за теб?
Тя поклати глава, но после се поколеба. Ротан знаеше, че Лорлън е прикривал престъплението на Акарин повече от две години. Какво щеше да се случи, ако го разкриеше пред Гилдията?
Сония го погледна в очите.
— Да – каза тихо тя. – Защити Лорлън.
Савара прокара длан по чаршафите и се усмихна.
— Хубави са.
Сери се засмя.
— Крадците обичат да карат гостите си да се чувстват удобно.
— Ти не си като останалите Крадци – отбеляза тя. – Той има пръст в това, нали?
— Кой?
— Върховният повелител.
Сери изхъмка раздразнено.
— Не във всичко.
— Така ли?
— Отчасти заради Сония. Фарин се съгласи да я скрие от Гилдията, но останалите Крадци го принудиха да я предаде. Затова някои твърдят, че Фарин не е спазил своята част от сделката.
— И какво?
— След като аз бях готов да работя с него, и другите го приеха. Той ми помогна с някои неща.
— Значи Акарин няма нищо общо с това?
— Добре де, малко – призна си Сери. – Може би нямаше да събера кураж да го направя, ако той не ме беше притиснал. Може би ако не ми беше дал точната информация за всеки един от Крадците, те щяха да се опитат да ме спрат. Трудно е да кажеш „не” на някой, който знае повечето ти тайни.
Тя го погледна замислено.
— Струва ми се, че той го е планирал доста отдавна.
— И аз така си помислих. – Сери сви рамене. – Когато убиецът започна да дразни останалите Крадци, аз предложих да го намеря. Идеята им допадна. Те не знаеха, че аз съм по петите му от месеци. Но ми се подиграваха тихомълком за това, че не съм го намерил -като че ли някой от тях бе успял.
— Но ти ги намираше всичките.
— Те си мислят, че е само един.
— Аха.
— Поне аз смятам така – додаде той.
— Но сега вече знаят, защото последният беше жена.
— Сигурно.
Той огледа мебелите в стаята. Качествени продукти, но не екстравагантни. Въобще не му се искаше тя да си мисли, че е постигнал всичко с помощта на Акарин.
— Опитах се да се наложа и по други начини – каза той. – Когато магьосническите пари за намирането на убийци секнат, ми се ще да остана жив и в играта.
Тя се усмихна хитро и бавно прокара пръст по гърдите му.
— Определено предпочитам да те виждам жив и в играта.
Той улови ръката й и я придърпа към себе си.
— Така ли? А твоята игра каква е?
— Да осъществявам контакти с потенциални съюзници – отвърна тя, плъзвайки ръка по тялото му. – За предпочитане много близък контакт с един от тях.
Целувките й бяха твърди и изкусителни. Сърцето му отново запрепуска в гърдите.