Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Това е напълно вярно — рече Арн, доволен от хода на разговора. — Иисус не казва нищо по-различно. Нека не спорим по този въпрос, тъй като пред нас стоят други, много по-важни теми. Предлагам Саладин да ми даде петдесет хиляди златни монети за всички затворници, за вас и за останалите. Муса, искаш ли да кажеш на господаря си за това предложение?

— Ти ме освобождаваш и ме изпращаш да предам послание? — попита смаяно Муса.

— Да, не мога да си представя послание, по-добро от това за Саладин. Освен това не бих могъл да си представя, че ще помислиш единствено за свободата си и няма да изпълниш своята мисия. Всеки ден оттук заминават кораби за Александрия, както без съмнение знаеш. А може би това е грешната посока за теб и трябва да те изпратя към Дамаск.

— Много по-трудно е да се стигне до Дамаск, но така или иначе това няма никакво значение — каза Муса. — Независимо в кой град от владенията на Саладин се намирам, бих могъл да се свържа с него в рамките на един ден. Александрия е едновременно по-близка и по-лесно достъпна.

— Без значение в кой град си, би могъл да се свържеш с него в рамките на един ден? — повтори Арн с недоверие. — Така казваш, но как би могъл да го направиш?

— Просто е. Имаме гълъби, които разнасят писма. Те винаги се връщат на мястото, от което са отлетели. Ако се вземат такива, които са отгледани в Дамаск, и се пренесат до Александрия, Багдад или Мека, те ще се върнат на мястото, където са се родили, веднага щом ги пуснат на свобода. Достатъчно е само да се закрепи писмо към едно от крачетата им.

— Каква прекрасна способност! — възкликна Арн, видимо впечатлен. — По този начин в рамките на час бих могъл да се свържа с великия магистър в Йерусалим, където най-вероятно е той в този момент. Нали това е времето, за което един гълъб прелита това разстояние?

— Разбира се, че е възможно, ако притежаваш такъв гълъб, и ако има някой, който може да се грижи добре за него — каза тихо Муса, мислейки си, че разговорът се беше отдалечил много от основната им цел.

— Това е чудно — каза Арн унесено, след което бързо дойде на себе си. — Е, добре, споразумяхме се! Ще заминеш за Александрия още утре сутрин с един от нашите кораби. Не се притеснявай за компанията, която ще имаш. Ще ти дам необходимите писмени разрешения, а екипажът със сигурност ще се състои от египтяни. Някои от ранените затворници също ще пътуват с този кораб. Но нека поговорим за нещо друго!

— Точно така — съгласи се Фахр. — Със сигурност има и други теми за разговор. Помолих брат ми Саладин да не отменя обсадата над Газа, но той не ме послуша. Ако не беше я отменил, нещата сега щяха да са различни, нали?

— Да, в такъв случай сигурно аз щях да съм този, който щеше да е мъртъв. Вие щяхте да разполагате все още с половината от армията си и щяхте да сте господари на Газа. Но Този, който вижда и чува всичко, както казвате вие, е решил друго. Той поиска тамплиерите да спечелят битката при Монжизар, макар че ние бяхме едва двеста срещу войска от много хиляди. След като се случи така, вероятно такава е била Неговата воля.