Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Магнус хвана възрастния мъж за ръката и го поздрави с бърз поклон, докосвайки земята с коляно. Торгилс го последва, а Арн остана трети по ред.

— Възвърна силите си много по-скоро отколкото очаквах, татко — каза Арн.

— Да. Доволен съм, но и малко сърдит да ви видя тримата, въпреки че дълго време не съм ви виждал, внуци мои, нито тебе Магнус, нито тебе Торгилс.

— Нямахме наистина никакво намерение да те сърдим, скъпи дядо — каза тихо Магнус.

— Не ме разбирай погрешно! Исках чисто и просто да кажа, че исках да ви изненадам по време на сватбеното угощение. Всички смятат, че се валям, скрит на някое тайно място, в собствените си изпражненията, а вместо това аз пръв ще вдигна чаша в чест на младоженката, защото отдавна не съм имал възможността да изпитам подобно удоволствие. Моля ви да не споменавате нищо пред никого, за да успея в моята изненада.

Говореше ясно и разбрано, но като че ли малко по-бавно от преди. Магнус и Торгилс, които не го бяха виждали от две години и то не по радостен повод, а за да си вземат сбогом, сега бяха обзети от чувството, че присъстват на някакво чудо. Господарят Магнус с лекота прочете мислите им.

— Изобщо не е това, което си мислите — каза им той и направи няколко крачки по крепостната стена, за да им покаже, че може да ходи както и преди. — Успях да победя болестта с помощта на този лекар тук и на нашия Господ Бог, разбира се.

Междувременно Арн можа да проведе кратък разговор с чужденеца на тих глас и на непознат език и очевидно получи добри новини.

— Не се преуморявай днес, татко — помоли той. — Това би могло да има нежелани последствия, а утрешната нощ ще бъде дълга. И тримата обещаваме да не казваме никому нищо, нали? — попита, обръщайки се към внуците, които тържествено кимнаха с глави. — Сега трябва да си починеш два часа, татко. После ще се поупражняваш и пак ще отдъхнеш два часа. Ние няма да те безпокоим повече.

Тримата се поклониха, отстъпиха три крачки назад, преди да се обърнат и отдалечат по крепостната стена с Арн начело, който имаше намерение да им покаже строежа.

Магнус и Торгилс обаче бяха малко смутени от присъствието му и изразиха желание да отидат, също като Ерик, да си починат преди състезанията, определени за вечерта.

Разочарован от липсата на интерес от тяхна страна и разтревожен, че това може да се дължи на някаква причина, която той не разбира, Арн продължи пътя си по посока на езерото, откъдето се чуваха ударите на каменоделците и скърцането на макарите на корабните въжета. Остана наистина изненадат от бързината, с която напредваха строителните работи. Отправи многословни похвали към зидарите сарацини, преди да им съобщи, че предстоят три дена празненства по случай сватбено тържество, на което всички да се чувстват поканени да дойдат, но подходящо облечени. Не спомена обаче нищо относно необходимостта от хубаво измиване, тъй като това би било обида за верните на Пророка.