Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
— Обаче има и пълнител.
— Има, но ми се струва, че бе счупен или развален. Освен това в него може да се сложи нещо.
— А защо не изхвърли този боклук?
— Канех се веднъж, но после си помислих, че не трябва да се изхвърлят взривоопасни предмети в боклука. Та нали го изгарят в Льовста и би могло… След това исках да го изхвърля в реката, но реших, че е глупаво. Така си и остана да си лежи.
Фристед и Апелтофт се спогледаха. Последният кимна. Това означаваше, че бяха повярвали на историята.
— Е, а какво за онзи, как беше, за убийството… на човека от СЕПО? — попита тя.
— Разбираш ли — отговори просто Фристед, — че всичко изглежда така, сякаш има връзка между вас четиримата и някои други, които също се намират вече тук, в тази сграда. Какво ще кажеш за това, освен че си невинна и така нататък?
— Нищо.
— И защо?
— Защото не разбирам обвиненията.
— Аха — каза Фристед и излезе, а разговорът бе поет от Апелтофт.
Той й обясни, че уликите са си улики и винаги има възможност отначало да не разбираш в какво си се замесил непосредствено. А след това си поговориха малко за убийствата по политически причини. Тя му изнесе лекция, че ако движението, формиращо общественото мнение в страната, премине към преки акции от този вид, то ще извърши политическа грешка. Не го интересуваше какво казваше тя, а го интересуваше как го правеше.
След това попита Петра какво е правила цяла година в Бейрут и тя му разказа, че е работила в малък диспансер в един от най-големите бежански лагери — “Бурж ел Баражна”. Това било обикновена доброволна работа за скандинавците, съчувстващи на палестинското движение и много десетки момичета от Швеция, Норвегия и Дания правели същото. Именно тогава, между другото, срещнала и своето момче. Било пристигнало там с мисия за солидарност.
— А към кое политическо движение принадлежиш, освен към пропалестинското? — попита я неочаквано прямо Апелтофт.
— А вие и с това ли се занимавате?
— Не, у нас в Швеция, както знаеш гласуването е тайно, но те питам, само за да видя дали ще ми отговориш.
Тя въздъхна и се замисли. Нещо в реакцията й караше Апелтофт да е нащрек. Твърде сговорчива бе и твърде равнодушно се отнасяше към обвинението в убийство.
— Бях член на две партии, но напуснах и двете — отговори най-сетне тя. — А ако искаш много да знаеш на кои, то ще ти кажа. Първо — на ЛКП, а после — на КПШ.
— КПШ — Комунистическата партия на Швеция ли е?
— Да, аз пък си мислех, че знаете.
— Така е, но не и в нашия отдел. А партиите, в които си членувала, не биха ли могли да се занимават с политически убийства?
Най-сетне реагира. Сплете пръсти и се опита да се овладее, за да не рухне — поне така изглеждаше. След това отговори със сподавен глас:
— Напуснах ги и не искам повече да говоря за политика. Сега пък аз имам въпрос към вас. Ако човек не е виновен за убийство, то бихте ли могли да намерите все пак доказателства? Имам предвид, дали ни арестувахте по този начин, за да конфискувате ловната пушка?
Апелтофт изчакваше и я изучаваше. Тя губеше самообладание. Страхуваше се! За пръв път показа, че я е страх.
— Не, арестувахме ви не за да получим ловната пушка, можеш да бъдеш сигурна в това. Следите от вас в Хегерстен обаче ни отведоха направо до друго място, където прибрахме много по-интересно оръжие. Това говори ли ти нещо?
— Искам адвокат. А ти, между другото, не отговори на въпроса ми. Е?
— Ако си невинна, не могат да те осъдят, и ние не измисляме доказателства, ако няма такива. Повярвай ми!
— Вярвам ти, но все пак искам адвокат.
— И все пак ми повярвай! Можем да проследим сума ти нишки и връзки като начало, но в края на краищата ще получим нещо съвсем друго. Ако си невинна, то можеш да ни помогнеш да стигнем по-бързо до вярната следа, както и на самата себе си, за да излезеш по-скоро оттук.
— Как така?
— Отговаряй на всичките ни въпроси! Ако грешим, ще стане ясно. А ако не грешим, можеш да поискаш адвокат и отново всичко ще е ясно. Необходими са обаче доказателства. Ако бе толкова просто, нито аз, нито повечето от нас нямаше да работим тук.
— А какво ще стане с мен?
— Мисля, че ще те разпитват най-много седмица. А след това — арест. Знаеш ли какво е това?
— Да, при закрити врати съдът определя дали тайните доказателства са подходящи за по-дългото ми задържане.
— Горе-долу е така. Възможно е и “при закрити врати”. На прокурора обаче все пак ще му се наложи да изложи мотивите си пред съда. Незаконното притежание на оръжие от страна на твоето момче и твоят пълнител с десетте патрона няма да стигнат.