Златният дявол

[* Deja vu (фр.) — вече видяно, преживяно. — Б.р.]

Но грешах. Кенди и Ева седяха край масата с картите. Кенди беше загърната в огромен хавлиен халат, който явно беше на Белочек. Взираше се в екрана на радара, очите й бяха уморени и зачервени. Радиото припукваше от случайно уловени статични сигнали. Ева седеше на близката кушетка със сгънати колене, които беше обвила с ръце. Бе облечена в памучна пижама и приличаше на малко момиченце.

— Не можете да заспите? — попитах.

Те поклатиха глави. Ева придърпа коленете си още по-плътно към себе си.

— И ти ли?

— Да — отвърнах. — Къде е Рок?

Светкавица освети прозореца.

— Навън — каза Ева.

— В това време?

— Казахме му, че е луд — отговори Кенди. — Каза, че много му се гади и трябва да излезе.

— Ти добре ли си, Джак? — попита Ева.

— Напълно. Къде е Белочек?

Ева погледна към Кенди.

— Спи като бебе — отвърна Кенди.

Като понечих да се кача по стълбището към палубата, Ева скочи на крака.

— Не и ти!

— Трябва да го прибера — казах. — Ще се удави навън, ако преди това не се подпали.

— Чакай, Джак. — Ева прекоси стаята, отвори един шкаф и извади оттам голям жълт дъждобран. — Сложи това.

Помогна ми да го облека, обърна ме и започна да закопчава копчетата. Сега вече се чувствах като малко дете. Оставих я да продължи и наблюдавах лицето й. Дългите й черни ресници скриваха сведените очи, а светлорозовите й пълнички устни леко се помръдваха от усилието, което полагаше. Когато свърши, скритите й очи ме стрелнаха, а устните проговориха.

— Внимавай навън — каза. — Помни моряшкото правило за трите точки.

— Двата крака на палубата и с една ръка се държа за нещо. — На това правило ме бе научила в първия ми ден на борда на яхтата.

Тя се усмихна гордо и аз тръгнах. Но ръката й не пускаше дъждобрана. Пак я погледнах. В очите й блещукаше детинско палаво пламъче. Приех го като покана и я целунах. Бях прав. Тя щедро поднесе устните си към моите и аз опитах медения им вкус и солената ласка на езика й. В нея имаше нещо много завладяващо. Можех да я целувам така цяла нощ. Но Ева се отдръпна и ме погледна в очите. След това ме пусна. Тръгнах към стълбите, без да гледам къде вървя. Дали от въздействието на целувката, или от люлеенето на лодката, но загубих равновесие, спънах се и се стоварих на масата. Хванах се за нея и се изправих.

Кенди се смееше.

— Това са четири точки, Джак. — И двете продължиха да се смеят, докато се изкачвах по стълбите.

Навън небето се раздираше и от него се изсипваше като стена дъжд на едри капки. Светкавиците се очертаваха като вени по облаците и се спускаха към скрития в тъмното бряг, осветяваха ярко хълмовете и разтърсваха трептящия въздух. Измъкнах се до мостика. Големият, обрамчен с дърво, рул се движеше от само себе си и въпреки че платната бяха плътно прибрани, въжетата и окачването поскърцваха на вятъра. Погледнах през дъжда към кърмата. Под светлината на една светкавица видях, че Рок е изпълзял до трегера и се е привел над задната част на яхтата, а океанът блъскаше край него като пълен с гняв юмрук. Палубата се клатеше с голяма амплитуда на двете страни. Рок бе намерил точка, в която запазваше равновесие, хванал се бе здраво за опънатото въже, а главата му висеше над водата. Изкачих се на мостика, изпълзях през задния му отвор и слязох на палубата при него.