Вестителят на бурята

Щом стъпи на меката трева, коленичи и посегна към торбата, вързана на гърба му. Отвори я и извади съдържанието ѝ. Развърза връзките на малките крачета. От кесия на колана си измъкна мускалче и го отвори. Двата заека, които бе донесъл, бяха упоени, но слабо. Миризмата на солите в мускала ги събуди и те хукнаха да се спасяват в мрака, сякаш подгонени от лисица.

Река ги гледаше и чакаше, неподвижен като езеро през лятото. Почти веднага дочу лай вляво и отчаяния вик на стража, който се опитваше да удържи кучето. Щом ръмженето се отдалечи, Река тръгна в другата посока, към двореца.

Факли горяха около сградата и осветяваха великолепието ѝ. Тя се издигаше с хиляди прозорци на фасадата, с устремени към небето кули. Коридорите вътре щяха да са същински лабиринт, но Река ги беше проучил подробно. Познаваше ги добре.

Един страж с броня вървеше под перголата5 в основата на сградата и Река го изчака да се отдалечи, преди да хукне към светлината. Опря крак на една от опорните гранитни колони и скочи към покрива на перголата.

Полетя тихо по плочите, достигна стената и основата на огромен прозорец. Беше отворен — човекът на Бащата в двореца си разбираше от работата.

Река открехна още малко прозореца и се провря в стаята. Това беше огромната зала, в която се събираше елитът на града, но сега беше тиха и мрачна.

Река тръгна по мраморния под към северния ѝ край, където се издигаха масивни двойни врати. Отвори ги, но нахлу светлина и той спря, за да могат очите му да свикнат с нея. В коридора нямаше стражи и той тръгна по него, чувствайки се уязвим на ярката светлина. Все пак успя да успокои сърцето си със силата на волята, воля, на която никой не ще устои, подобна на прииждащ прилив.

В края на коридора се издигаше стълбище, което щеше да го отведе на горните етажи. Там щеше да срещне стражи. И там щеше да намери жертвата си.

Преди да направи и две крачки обаче, в коридора изкънтя глас, който го накара да застине.

— Кой е? Спри на място!

Мъж в броня вървеше бързо към него от другия край на коридора. Но как бе възможно? Река беше проучил плановете, знаеше маршрута на патрулите, можеше да го каже и насън.

Явно човекът на Бащата не беше чак толкова умел, за колкото се мислеше.

Река стоеше насред коридора, обърнал напред дланите на разперените си ръце, за да покаже, че няма да се съпротивлява. Мъжът беше измъкнал меча си и го размяташе заплашително, но коридорът беше тесен — нямаше как да замахне.

А и Река не му даде шанс.

Преди стражът да посегне с огромната си, защитена от рицарска ръкавица ръка, Река се раздвижи и отблъсна меча встрани. После сграбчи шлема на стража и удари главата му в стената, което произведе доста силен трясък, но трябваше някак да го обезвреди. Големият меч падна с дрънчене на пода, докато мъжът отчаяно се опитваше да докопа нападателя си. Река обаче се движеше бързо и плавно, като бързей през планината, и го стисна за гърлото. Мъжът сграбчи ръката му с невероятна мощ, но не можа да се отскубне от нея, преди да му свърши въздухът. Постепенно силата го напусна и той увисна в ръцете на Река.