Вестителят на бурята

Нещата не вървяха, както очакваше. Мерик се наведе напред и остави чашата си до нейната.

— Разбирам. Изглежда, няма какво повече да обсъждаме.

Усмивката ѝ се върна.

— Бяхте толкова нетърпелив да ме видите, а сега бързате да си тръгнете? Постойте, момче, и нека ви кажа как стоят нещата — тя се изправи, мина зад писалището и се отпусна в креслото си така бавно, че кожата изскърца, сякаш я заболя.

Дойде време за бизнес.

— Ще ви струва по триста корони на кораб. Това ще ви гарантира място за акостиране за една нощ, пълна дискретност и ще останете извън счетоводните книги. Искам парите в аванс и щом ги получа, няма да се свързвате отново с мен, ясно ли е?

Абсолютно ясно.

— Съвсем ясно, Терез — отвърна Мерик и се усмихна омайно.

Този път тя не му отвърна.

— Е, ако няма друго, аз съм заета жена.

Тя се взираше в него, но Мерик вече беше схванал намека. Нямаше търпение да напусне кулата и миризмата на гнила риба.

Щом се озова на стълбите, се почувства въодушевен. Сърцето му препускаше, а на езика си още усещаше вкуса на силния ликьор. Сега имаше нужда от едно питие, за да отпразнува победата.

Но къде да иде?

В града имаше хиляда кръчми и Мерик беше пил в повечето от тях. Този случай обаче изискваше нещо специално — нищо не можеше да се сравни с празнуване сред приятели и той искаше да иде в познато място, където е добре дошъл. Имаше само едно такова… Кърканото куче!

Разбира се, последния път там се случи малък инцидент, защото го хванаха да мами на карти. Само по себе си това не беше кой знае какво, но мъжът, който го хвана, по-късно разбра и че Мерик е спал с жена му. Но със сигурност вече всички ще са забравили за това… нали така?

Когато стигна вратата на Кърканото куче, поспря. Дали беше добра идея? Ръката му посегна към дръжката на меча.

Само на това може да се разчита. Винаги.

Отвори вратата, като се подготви за гневна тирада и да избегне летящ към него стол, маса или дори по-лошо.

Но не се случи нищо такова.

— Райдър! Много време мина!

Мерик видя, че Ули, кръчмарят, му се хили зад тезгяха. Внимателно тръгна през помещението. Видя стария си приятел Олег да играе карти с Герлин в един ъгъл, кимна му и се усмихна. Олег вдигна шишкавата си ръка и му помаха, а Герлин само се смръщи. Герлин не го харесваше, така че едва ли трябваше да се очакват прегръдки и целувки.

Карл седеше в края на тезгяха и погледна косо Мерик. И това не беше изненадващо след случката с жена му, но не беше негова вината.