Вестителят на бурята

След четири рунда кръчмата вече беше доволно размазана и четиримата се смееха, припомняйки си старите времена. Хубаво беше да оставиш навън света, Гилдията и откачените търговци на роби и да пийнеш с приятели, без да се чувстваш заплашен.

Следобедът мина като в мъгла. Олег се смееше най-дълго и най-силно, но както винаги, колкото повече алкохол се лееше, толкова по-малко дразнещ ставаше той. Успяха дори да изтръгнат усмивка от Карл и Олег се оказа прав за онова със забравянето на жените. Герлин се опита да поддържа киселото си изражение, но Мерик накрая победи и сега всички се хилеха като момченца, и то на нищо конкретно.

Небето отвън започна да притъмнява, когато група пияни моряци нахлу в кръчмата и броят на клиентите за миг се удвои. Двама от тях сякаш си търсеха белята, защото няколко пъти нарекоха Олег „дебел шибаняк“, а Мерик — „нафукано конте“, но тук бяха прави. След два рунда ейл се укротиха и всички в кръчмата запяха с цяло гърло „Боцманът изгуби такелажа“, а след това и няколко куплета от „Моето куче копае дълбоки дупки“. Олег пееше частта с „пъхна белка в гащите си“ по-силно дори от моряците.

Сред цялото това вълнение Мерик осъзна, че не е пикал, откакто дойде в кръчмата — а беше изпил огромно количество. Затова тръгна към задния изход, като още се хилеше на Олег, на моряците и на живота по принцип.

Изпусна шумна въздишка, когато урината заплющя в канала. Винаги пикаеше като кон и извличаше огромно удоволствие от това — мнозина казваха, че било признак на добро здраве, и кой би го оспорил? Щом приключи, започна да завързва бричовете си и вдигна очи към луната, която се звереше насреща му тлъста и кървавочервена.

Луна на убийствата.

— Лош знак, нали, Райдър? — от изненада едва не защипа пениса си във възела на бричовете. — Червената луна е лошо предзнаменование.

Мерик се обърна с олюляване и присви очи да види човека в сумрака.

— Кой е? — извика той. — Предупреждавам те, въоръжен съм.

— Виждаме — една фигура излезе от сенките в уличката и Мерик усети как космите по тила му настръхват.

— Шанка! Радвам се да те видя!

— Сигурно — рече Шанка Лихваря.

Дългата му провиснала коса обрамчваше сурово ъгловато лице, което излъчваше единствено злоба и жестокост. Защо ли Мерик беше решил да заеме пари точно от него? Да не би да е бил откачил? Но защо всички заемаха пари от хора като Шанка — защото бяха отчаяни.

— Мислех да дойда да се видим, след като…

— Спести ми го, Райдър. Твърде късно е за тия глупости. Длъжник си ми, просрочи и е време да си платиш. По един или друг начин.

Мерик знаеше и без да проверява, че монетите в кесията му са изчезнали. Но те не бяха достатъчно да си покрие дълга и преди да плати пиенето на цялата кръчма.

— Ей, чакай малко, Шанка. Мога да платя. Движа една работа за Гилдията.

— Аха, и на мен така ми изглежда. Ако работеше за Гилдията, нямаше да пикаеш зад Кърканото куче. Щеше да бързаш да свършиш работата, за да ти платят… а ти да платиш на мен.