Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Кажи ми, ако се промени.
- Толкова ли е различно от твоята магия?
Той се отпусна назад и опря ръце в пода, чудейки се как да ѝ го обясни.
- Не е като другите видове магия, които текат през вените ми и лесно ги преобразувам от лед в пламък, от пламък във вода.
Тя се вторачи в него с глава, килната настрани, както правеха уивърните. Точно преди да погълнат някоя коза цяла.
- Коя ти харесва най-много?
Нетипично личен въпрос. Но все пак през последната седмица, благодарение на относителните топлина и уединение, които предлагаше палатката, двамата бяха прекарали часове оплетени под одеялата.
Никога преди не бе имал жена като нея. Понякога се питаше дали тя бе имала мъж като него. Виждаше колко често изпада в екстаз, когато той поемеше юздите, когато тялото ѝ се гърчеше под неговото и тя напълно губеше самоконтрол.
Ала часовете в палатката не бяха породили интимност помежду им. Само блажено развлечение. И за двама им. Той си повтаряше, че това го устройва. Защото тази история нямаше да има благополучен край. За никого от двата.
- Най-много харесвам леда - призна ѝ накрая Дориан, осъзнал, че мълчанието се е проточило твърде дълго. - Той беше първата стихия, която овладях. Не знам защо.
- Не си студен човек.
Той вдигна вежда.
- Това експертното ти мнение ли е?
Манон продължи да го изучава с поглед.
- Потъваш в студени дълбини, когато си ядосан, когато приятелите ти са застрашени. Но сърцето ти не е студено. Попадала съм на мъже с ледени сърца, ти не си като тях.
- Нито пък ти - пророни той.
И осъзна, че е трябвало да си замълчи.
Манон се скова и вирна брадичка.
- Аз съм на сто и седемнайсет години - заяви някак монотонно. - Отдала съм по-голямата част от това време на убийства. Не се самозаблуждавай, че събитията от изминалите няколко месеца са заличили подобен факт.
- Продължавай да си го повтаряш.
Съмняваше се някой някога да ѝ е говорил така непочтително - и му харесваше, че е дръзнал, без да загуби гръкляна си.
Тя пак изръмжа в лицето му:
- Глупак. Това, че съм им кралица, не отменя обстоятелството, че съм убила десетки крочанки.
- То неизменно ще е налице. Важното е да не е било напразно.
Да не е било напразно. Елин му го беше казала през онези отдавнашни дни, след като нашийникът му падна. Дориан опита да не се замисля дали скоро нямаше да усети отново ледения Камък на Уирда около шията си.
- Не съм мекосърдечна крочанка. И никога няма да бъда, дори да сложа на главата си короната им със звезди.
Тази седмица често чуваше крочанките да шепнат за короната - дали най-накрая някой ще я намери. Короната със звезди на Рианон Крочан, открадната в сетния ѝ миг от Баба Жълтонога. Дориан нямаше никаква представа къде се е загубила, след като Елин уби матроната. Дали не я бе оставила на онзи смахнат странстващ карнавал, с който пътуваше. Дали не са я продали за някоя и друга монета.
Манон продължи:
- Ако крочанките искат да се превърна в това, за да участват във войната, ще ги оставя да отлетят сами за Ейлве.
- Толкова ли е страшно да те е грижа за някого?
Боговете знаеха, че напоследък и на него самия му беше трудно.
- Не знам как - наежи се тя.
Нелепа лъжа. Дали заради голямата вероятност отново да му сложат нашийник в Морат, или защото беше оставил кралството си в ръцете на врага, Дориан дръзна да каже:
- Грижа те е. И го знаеш. Затова си толкова уплашена.
Златистите ѝ очи пламнаха, но не отвърна нищо.
- Това не те прави слаба - допълни той.
- Тогава защо не следваш собствения си съвет?
- Грижа ме е. - Гневът му се надигна, за да посрещне нейния. И той реши да пусне юздите си. Да захвърли въздържанието. - Грижа ме е за повече неща, отколкото трябва. Грижа ме е дори за теб.
Поредното грешно изказване.
Манон се изправи - доколкото позволяваше палатката.
- Тогава наистина си глупак.
Тя нахлузи ботушите си и излезе в мразовитата нощ.
***
Грижа ме е дори за теб.
Манон се намръщи, въртейки се насън между Астерин и Сорел. Имаха броени часове до излитане - за да се устремят към Ейлве, както и към отряда, готов да се съюзи с крочанките. И навярно нуждаещ се от помощ.
Това не те прави слаба.
Кралят беше глупак. Наивно хлапе. Какво разбираше той?
Но думите му все пак се загнездиха в кожата ѝ, в костите ѝ. Толкова ли е страшно да те е грижа за някого?
Не знаеше. И не искаше да знае.
***
Пукването на зората вече наближаваше, когато нечие топло тяло се пъхна до неговото.
Дориан прошепна в мрака: