Обединени от божества

— Това е предназначението на белега? — попита момичето.

— Естествено. Предполагам ти си го смятала за не повече от щампа, показваща статута. Ако превъзходството на някой Избран не е очевидно от пръв поглед, тя или той не заслужава отлика.

— Тогава защо ще бъдеш наказана за нараняването на Айви? Освен ако… — осъзна Миранда, обръщайки се рязко към бавно успокояващото се създание. — Айви, имаш ли белег — където и да е по тялото си — който изглежда така?

Девойката й показа лявата си длан. Създанието погледна през насълзените си очи и дръпна яката на парцаливата си риза. Белегът стоеше точно над сърцето й. Козината бе черна. Ясно беше, че е родена с него.

— Тя е Избрана! Тя е Избрана, а ти искаше да я убия! — викна Миранда. — Защо!?

— Очевидно тя е капан на врага. Ако й позволим да се присъедини към нас, това ще означава края ни — заяви Етер.

— Как би могла да е капан? Сама го каза! Ако беше показала лоялност към врага, белегът щеше да я унищожи.

— Покаянието е предоставено от душата. Същество наивно или глупаво колкото нея би могло да не осъзнава предателството си до мига, в който предприеме специфично дело срещу наистина чист воин.

— Дори и ако това бе истина, защо ти е да я убиваш? Тя все още е Избрана, а бройката им е намаляла!

— Глупаво дете. Свръхсъсредоточието още не е настъпило — каза Етер.

— И никога няма да настъпи, ако унищожаваш всеки Избран, когото откриеш — не й остана длъжна Миранда.

— Нищо ли не знаеш за делото, в което се надяваш да помогнеш? Докато Свръхсъсредоточието не настъпи, могат да се появяват толкова Избрани, колкото боговете преценят. Сразеният Избран може да бъде заменен, докато и петимата не се обединят и не се заемат със задачата си. Затова е наш дълг да отървем света от Избраните, които са се отклонили от праведния път, за да не заемат местата на истински достойните. Сега убий това животно!

— Не! Няма причина да го правя. Тя идва с нас! — заяви Миранда.

— Мога да дойда с вас!? — викна Айви, скачайки с изражение на умоляваща надежда.

— Не може! — отсече Етер.

— Разбира се, че може — в същия миг девойката изрече противоположното.

Етер сграбчи Миранда за наметалото и прие каменната си форма, издигайки момичето във въздуха с лекота.

— Лесно бих могла да те убия и да оставя това нещо да умре — рече тя.

Миранда се закашля и започна да се мята в несломимата хватка.

— Ей, пусни я! — каза Айви, а в очите й проблесна гневно пламъче.

Мин, внезапно отървала се от страха си, скочи и захапа каменната ръка, небрежно издигната в отбрана.

— Търпях те единствено докато ползите ти надвишаваха отегченията. Няма да позволя да застрашиш целта ми — каза Етер. Гласът й бе спокоен и безстрастен както винаги. Не заплашваше или предупреждаваше Миранда, а просто я информираше.