Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Много мило от ваша страна, че дойдохте, господин Хокин — каза Джордж с доста неприветлив тон.
— Така или иначе се канех да дойда днес в Бъкстън, така че не ме затруднихте особено — провлече Хокин. Изглеждаше напълно спокоен, малката му триъгълна уста не издаваше напрежение, дори като че ли всеки миг щеше да се усмихне.
— Все пак, ние винаги се радваме, когато хората съзнават своя дълг да подпомагат полицейското следствие — заяви лицемерно Джордж и извади цигарите си. — Пушите, нали?
— Благодаря ви, инспекторе, предпочитам моите — каза Хокин, поглеждайки предложения му пакет с леко презрение. — Дълго време ли ще ни отнеме разговорът?
— Зависи от вас — изръмжа Клъф иззад дясното рамо на Хокин.
— Тонът на вашия сержант не ми се нрави — каза капризно Хокин.
Джордж продължи да се взира в Хокин, без да казва нищо. Когато по-възрастният мъж се поразмърда в стола си, Джордж каза с официален тон:
— Длъжен съм да ви задам няколко въпроса във връзка с изчезването на доведената ви дъщеря Алисън Картър, на единайсети декември миналата година.
— Разбира се. Защо иначе бихте ме повикали тук? Не ви приличам на човек, който се занимава с престъпна дейност, нали? — Хокин се усмихна самодоволно, като че ли знаеше някаква тайна, която другите не биха могли и да предположат.
— Докато аз отсъствах миналата седмица, вие сте се свързали с колегите ми, защото сте смятали, че сте видели Алисън на снимка от състезанието „Познай къде е топката“.
Хокин кимна.
— Колкото и да е тъжно, оказа се, че съм се заблудил. Бих могъл да се закълна, че е тя.
— А пък имате и око на професионален фотограф. Не би могло да се очаква, че ще сбъркате — продължи Джордж.
— Така е, инспекторе. — Хокин му отправи лека, покровителствена усмивка и посегна към цигарите си.
— Значи тъкмо вие забелязахте лицето на снимката, а не жена ви?
Хокин вече започваше да се надува.
— Съпругата ми има много положителни качества, инспекторе, но в нашето семейство аз съм наблюдателният. — После, като че ли изведнъж се сети за причината, поради която беше тук, и придаде на лицето си мрачно изражение. — Освен това, инспекторе, трябва да знаете, че откакто Алисън изчезна от нашия живот, жена ми изгуби интерес към заобикалящия я свят. Единственото, което все още е в състояние да прави, е да поддържа сравнително нормално хода на домакинството. Аз, разбира се, настоявам да го прави. Това е най-доброто за нея — да съсредоточи ума си върху ежедневни задължения като готвене и чистене.
— Много съобразително от ваша страна — каза Джордж. — Тази снимка е била в „Сънди Сентинъл“, нали?
— Точно така, инспекторе.
Джордж се намръщи леко.
— Какви вестници получавате редовно?
— Винаги сме се абонирали за „Експрес“ и „Ийвнинг Нюз“. А „Сентинъл“ получаваме в неделя. Разбира се, като се има предвид какво внимание отдели пресата на изчезването на Алисън, купувах всички вестници, докато давахте ежедневни пресконференции. Все пак някой трябва да следи да не са объркали всичко, нали? Не исках да пишат за нас неверни неща. А исках и да бъда предупреден, за да не допусна някой нетактичен човек да съобщи на Рут нещо, написано вътре, без тя да бъде подготвена. Затова се постарах да знам какво става. — Той изтръска пепелта от цигарата си и се усмихна. — Репортерите са ужасни хора. Просто не разбирам как съумявате да общувате с тях.
— С какви ли не ни се налага да общуваме при нашата професия — отбеляза нагло Клъф.
Хокин изду устни, но не каза нищо. Джордж се приведе напред.
— Значи, четете „Ийвнинг Нюз“?
— Нали ви казах — отвърна нетърпеливо Хокин. — Разбира се, ние го получаваме на другата сутрин, но това е единственият вестник, който мога да имам навреме за закуска, и затова се примирявам с ограничения му светоглед.
Джордж отвори папката и извади прозрачен найлонов плик. В него имаше изрезка от вестник. Той плъзна плика по масата.