Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Мисля, че имате грешка — заяви рязко Хокин. — А сега, ако нямате повече въпроси… — Той отблъсна назад стола си.
— Тъкмо започвам, сър — каза Джордж. Строгото му изражение подчертаваше приликата с Джеймс Стюарт. — Бих искал да се върнем на онзи следобед, когато изчезна Алисън. Знам, че вече сме ви питали за това, но искам да повторим всичко още веднъж за протокола.
— О, по дяволите! — избухна Хокин.
Каквото и да се канеше да каже, почукването на вратата го прекъсна. На прага се появи сънливата физиономия на Краг, който каза в опит да се извини:
— Съжалявам, сър, знам, че казахте да не ви прекъсвам, но ви търсят спешно по телефона.
Джордж се постара да не му проличи, че е едновременно ядосан и разочарован. Наруши се ритъмът на разговора, тъкмо когато нещата започнаха да се обръщат в негова полза. Сега атмосферата се промени.
— Не може ли да почака, Краг? — попита той рязко.
— Не, не мисля, сър. Мисля, че бихте искали да приемете разговора.
— Кой е? — попита Джордж.
Краг хвърли притеснен поглед към Хокин.
— Аз… ъъъ… не мога да кажа, сър.
Джордж скочи на крака и столът му падна с трясък на пода.
— Сержант, останете тук с господин Хокин. Ще се върна веднага, щом мога. — Излезе бързо, успявайки с последните останки от самообладание да се въздържи да не тресне вратата зад себе си.
— Какво става, мътните да го вземат? — изсъска той към Краг, докато крачеше нервно по коридора към кабинета си. — Подчертах — никой да не ни прекъсва. Вие да не би да не разбирате английски, Краг?
Младият детектив подтичваше подир него и изчакваше тирадата му да приключи.
— Госпожа Хокин е, сър — успя той да вмъкне най-сетне.
Джордж спря така рязко, че Краг се блъсна в него, и се обърна.
— Какво? — попита той невярващо.
— Обажда се госпожа Хокин. Ужасно е разстроена, сър. Иска да говори с вас.
— Каза ли защо? — Джордж се обърна на пета и хукна към телефона.
— Не, сър, каза само, че трябва спешно да говори с вас.
— Господи — измърмори Джордж и сграбчи телефонната слушалка, още преди да седне. — Ало? Тук е инспектор Бенет.
— Господин Бенет — гласът й прекъсваше от плач.
— Вие ли сте, госпожо Хокин?
— Да, аз съм. О, господин Бенет… — гласът се изви в ужасяващо кресчендо.
— Какво се е случило, госпожо Хокин? — попита Джордж, като отчаяно се опитваше да се сети има ли някоя дежурна колежка наблизо.
— Можете ли да дойдете, господин Бенет? Можете ли да дойдете веднага? — Думите й бяха накъсани от подсмърчане и преглъщане.
— Съпругът ви е при мен, госпожо Хокин. Искате ли да го взема със себе си?
— Не! — тя почти изпищя. — Само вие, моля ви!
— Идвам незабавно. Опитайте да се успокоите, госпожо Хокин. Повикайте някой от роднините ви да стои при вас. Тръгвам веднага.
3
Джордж хлопна слушалката на телефона и остана за миг неподвижен, зашеметен от току–що проведения разговор. Нямаше представа защо Рут Хокин държи на присъствието му, но нещо очевидно я беше разстроило силно. Не бе възможно да е открила труп… Пропъди мисълта, преди още да се бе оформила в съзнанието му.
— Краг — излая той, когато се появи в приемната. — Върви да смениш сержант Клъф. Оставаш там с господин Хокин, докато се върна. Няма да го пускаш да си върви. Ще обясняваш учтиво, че съм бил извикан по спешност и че той трябва да ни изчака да се върнем. Ако настоява да си тръгне, тръгваш с него. Не му позволявай да ти се качва на главата.
Краг беше напълно сащисан. Не беше свикнал на такива темпове в бъкстънския участък.
— Ами ако се качи в колата си?
— Колата му не е тук. Сержант Клъф го докара. Мърдай, Краг!
Джордж сграбчи палтото на Клъф и своя шлифер и нахлупи меката шапка на главата си. Веднага щом учуденият Клъф се появи от стаята за разпити, Джордж го сграбчи за ръката и го повлече надолу по стълбите.
— Беше Рут Хокин — каза той, преди Клъф да е отворил уста да попита. — Обади се, ужасно разстроена. Иска веднага да отидем в Скардейл.