Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Спомням си, че господин Хокин много държеше да не се разбутва нищо в лабораторията му — каза Джордж.
— Тъкмо затова трябваше да я претърсят сантиметър по сантиметър — каза мрачно Кати. — Сега ще го арестувате ли?
— Имате ли някакъв хартиен плик, в който да сложа ризата и пистолета? — попита Джордж.
Рут се обърна към Кати с няма молба. Тя скочи и започна да рови в шкафа под умивалника. Накрая се изправи с голям кафяв хартиен плик в ръка. Джордж взе ризата за единия край и я пусна в плика, без да я докосва другаде. Пистолета уви внимателно в чиста носна кърпа и го постави върху ризата.
— Трябва да се върна в Бъкстън — каза той тихо. — Сержант Клъф остава тук, за да следи никой да не влиза в лабораторията на господин Хокин. — Той въздъхна. — Ще пратя полицаи за подробен обиск веднага, щом получа разрешение.
— А ще го арестувате ли? — настоя Кати.
— Ще получавате пълна информация за хода на събитията — отвърна Джордж.
Жените си размениха особени погледи.
— Ако не го арестувате, съветвам ви да не го връщате тук — каза мама Ломас. — Ще бъде вредно за здравето му.
Джордж я изгледа спокойно.
— Ще се престоря, че не съм чул тази заплаха, госпожо Ломас.
Върна се в Бъкстън с колата на Томи Клъф, която не бе навикнал да шофира. В душата му бушуваше странна смесица от ликуване и скръб. Паркира внимателно и тръгна нагоре по стълбите, изпълнен със спокойна решителност. Знаеше, че би било редно да говори с Карвър или с Мартин, преди да предприеме нещо, но това беше негов случай. Джордж отвори вратата и срещна погледа на Хокин, чието капризно възражение замря на устните му, щом забеляза израза на инспектора.
Джордж си пое дълбоко дъх.
— Филип Хокин, арестувам ви по подозрение в убийство.
Джордж нямаше намерение да губи време. Повлякоха Хокин надолу към килиите. Арестуваният хленчеше нещо за измислени обвинения и настояваше за адвокат. Джордж се правеше на глух. Имаше достатъчно време да се разправя с Хокин. Ако се окажеше прав, никой не би оспорил правотата на решението му. Ако грешеше, никой не би могъл да го обвини. Освен може би инспектор Карвър, който виждаше във всяка постъпка на Джордж укор към себе си и би се наслаждавал на възможността младшият инспектор да изпадне в неловко положение или дори в немилост. Но последното нещо, което интересуваше Джордж тъкмо в този момент, бе да поддържа доброто мнение на Карвър за себе си.
След като вратата се захлопна в лицето на протестиращия Хокин, Джордж дръпна Краг настрани.
— Краг, искам да се свържеш с криминалния отдел на полицията в Сейнт Олбънс, мястото, където е роден Хокин. Знаем, че няма досие, защото сержант Клъф вече направи проверка за това. Това, което ме интересува, е дали някога е имало някакви слухове, свързани с него. Клюки, намеци, каквото и да е. Всякакви обвинения, които не са били проследени, тъй като не е имало достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение.
— Имате предвид сексуални престъпления?
— Имам предвид всичко възможно, Краг. Свържи се с местните полицаи и си поговори с тях. — Джордж осъзна, че все още стиска кафявия хартиен плик с окървавената риза и внимателно опакования пистолет. В бързината бе забравил, че е необходимо да бъдат описани и изпратени в лабораторията. Погледна часовника си. Наближаваше обед. Ако побързаше, може би щеше да успее да хване някой от съдиите в магистратурата на Хай Пийк. Беше сигурен, че няма да има проблеми с разрешението за обиск. Нямаше човек, който да не иска да се изясни изчезването на Алисън Картър, а Хокин не бе имал време да си създаде влиятелни приятели в този град, където хора, дошли от пет мили разстояние, бяха възприемани като чужденци. Джордж попълни бързо формуляра и излезе тичешком от участъка. Не се качи на колата си, а продължи да тича напряко през пазара към магистратурата. Десет минути по-късно излезе от сградата в центъра на Хай Пийк — в джоба си носеше разрешение за обиск на имението Скардейл и прилежащите сгради. В момента, в който излезе навън, изгря и слънцето и го докосна с блед лъч зимна светлина. Трудно бе да не приеме това като някаква поличба.
Върна се в централата все още с кафявия плик в ръка и установи с облекчение, че дежурен е сержант Боб Лукас. Стори му се съвсем подходящо тъкмо този човек, който го заведе за първи път в Скардейл, сега да помогне в търсенето на нещо, което можеше да се окаже решаващо за хода на следствието. Джордж му описа накратко развоя на събитията и най-сетне се зае да оформи документите, с които ризата и пистолетът трябваше да се изпратят в лабораторията. Процедурните изисквания бяха изпълнени. Междувременно Лукас събра малък екип от двама полицаи и един стажант — само толкова хора можеха да бъдат отделени от натоварената дневна смяна.