Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита Клъф, докато двамата бързаха към колата му, паркирана в двора на участъка.
— Не знам. Беше толкова разстроена, че нищо не й се разбираше. Знам само, че като я попитах да доведа ли Хокин със себе си, тя едва не изпадна в истерия. Каквото и да е станало, е нещо значително.
Клъф запали мотора.
— Да не се бавим тогава.
Джордж не бе имал представа, че до Скардейл може да се стигне за толкова кратко време. Клъф наруши без изключение всички ограничения на скоростта, както и кажи–речи целия правилник за движение по пътищата, докато фучеше със зелената си кола по завоите. Двамата почти не разговаряха, изпълнени с напрежение при мисълта, че нещо може отново да задвижи случая Алисън Картър. Когато паркираха на моравата, Джордж каза:
— Време беше да извадим и ние късмет, Томи. Държим го вече. Ако Рут Хокин е открила нещо и иска да ни види, може би е тъкмо това, което ни трябва.
Стигнаха до имението тичешком. Още преди някой от двамата да почука, кухненската врата се отвори и пред тях застана мама Ломас.
— Пак ние да ви свършим работата — заяви тя.
Рут Хокин седеше начело на масата. Лицето й беше набраздено от сълзи, пудрата — размазана, очите — зачервени и подпухнали. До нея седеше Кати. Зачервените им от тежък труд ръце бяха стиснати така здраво, че кокалчетата на пръстите се белееха. На масата пред тях имаше смачкан вързоп от кариран плат. Платът беше мръсен, но по-важното бе, че по него се виждаха ръждивочервени петна, които много приличаха на засъхнала кръв.
— Открили сте нещо — каза Джордж, прекоси стаята и седна срещу Кати.
Рут треперливо си пое дъх и кимна.
— Това е риза. И… и… — гласът отказа да й служи.
Джордж извади химикалка и побутна с нея плата, разделяйки гънките му. Оказа се наистина риза, направена от най-фин памучен плат. Името на модната къща личеше на етикета на яката. Беше виждал многократно Филип Хокин, облечен с такива ризи. В средата на ризата лежеше пистолет. Джордж не разбираше много от огнестрелно оръжие, но беше готов да се обзаложи, че това е Уебли, 38-ми калибър.
— Къде открихте това, госпожо Хокин?
Кати го изгледа проницателно.
— Фил Хокин още ли е в участъка?
— Господин Хокин ни помага в разследването — каза невъзмутимо Клъф, седнал на другия край на масата с отворен бележник. — Няма да си тръгне от там.
Кати стисна още по-силно ръката на Рут.
— Всичко е наред, Рут. Можеш да му кажеш.
— Обикновено чакам да излезе някъде, преди да започна да чистя лабораторията му. Той се дразни, когато му се пречкам, затова винаги изчаквам да разбера няма ли да излезе за няколко часа — каза Рут Хокин с усилие. — Не знам какво ме накара да го издърпам… Мислех си, че е крайно време да изчистя тук по-основно; подлудявах, защото просто не можех да си намеря какво да върша…
Джордж чакаше търпеливо. Рут издърпа ръцете си от ръцете на Кати и покри с тях лицето си.
— Господи, имам нужда да запаля — каза тя едва разбираемо.
Джордж й подаде цигара и тя успя да я запали, въпреки че пръстите й трепереха. Щеше му се да се сети за някакви подходящи думи, но не виждаше какъв смисъл има да казва на Рут, че всичко ще бъде наред. Нищо никога вече нямаше да бъде наред за тази жена. Нямаше какво да прави, освен да седи спокойно на стола си и да я гледа как всмуква дим в белите си дробове, докато биенето на сърцето й се успокои дотолкова, че да може да продължи.
Когато проговори отново, сякаш говореше насън.
— Плотът, на който работи, е всъщност една стара маса. Има чекмеджета. Отдръпнах я от стената. Беше много трудно, защото е ужасно тежка. Но исках да почистя, както му е редът, и зад нея. Видях парче плат да се подава от гърба, от една дупка, където преди са били чекмеджетата от задната страна на масата. Зачудих се какво ли е… и го издърпах.
— Пищеше като недоклано прасе — намеси се мама Ломас — Чух я чак на другия край на полето.
Джордж си пое дъх.
— Може би това има някакво безобидно обяснение, госпожо Хокин.
— О, така ли? — присмя се мама Ломас. — Я да чуем едно например. Вземи това и накарай да проверят кръвта, момче. Виж къде е кръвта, загубеняк такъв. Всичката е отпред, точно там, където може и да се очаква. Ами оръжието? Какво безобидно обяснение може да има за него? Проверете оръжието. Хващам се на бас, че от него е изстрелян патронът, който намерихте в мината. — Тя поклати отвратено глава. — Доколкото знам, ваш’те хора бяха претърсвали стаята?