Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Значи сигурно ще си спомните тази статия.
Хокин не взе в ръка изрезката. Движеха се само очите му, които следяха редовете на статията. Пепелта на забравената цигара ставаше все по-дълга и се извиваше леко надолу от собствената си тежест. Най-сетне той вдигна очи към Джордж и каза бавно и подчертано:
— Никога досега не съм виждал тази статия.
— Какво странно съвпадение, не мислите ли така и вие? — каза Джордж. — Изчезнало момиче, член на семейството забелязва лице, подобно на нейното на снимка от спортно събитие, но надеждите на семейството са разбити, защото за съжаление всичко се оказва грешка. При това статията е публикувала във вестник, който се получава във вашия дом шест дни през седмицата.
— Нали ви казах, днес за първи път виждам тази статия.
— Трудно мога да си представя как не сте я забелязали. Била е на трета страница.
— Че кой чете „Ийвнинг Нюз“ от първа до последна страница? Трябва да съм я пропуснал. Какъв интерес би представлявала за мен?
— Нали сте втори баща на тринайсетгодишно момиче — каза меко Джордж. — Бих предположил, че статии за това, което става с деца на същата възраст, би трябвало много да ви вълнуват. Пък и сте баща отскоро. Би трябвало да изпитвате усещането, че имате много да учите.
Хокин смачка ожесточено цигарата си.
— Алисън си беше задължение на Рут. Работа на майката е да се занимава с децата.
— Но вие очевидно сте били много привързан към момичето. Не забравяйте, видях стаята й. Прекрасни мебели, нов килим. Не сте се скъпили в разходите си за нея, нали? — настоя Джордж.
Хокин се намръщи раздразнено, но отговори:
— Момичето беше живяло доста време без баща. Не беше получавало неща, които повечето деца на нейната възраст приемат като нещо естествено. Постарах се да се държа добре с нея заради майка й.
— Сигурен ли сте, че само това е причината? — намеси се Клъф. — Купили сте й грамофон. Всяка седмица сте й носили новите плочи, всички, които са били на челните места в класациите. Носели сте й всичко, каквото Чарли Ломас я съветвал да поиска. Мен ако ме питате, това е доста повече от обикновено добро държание заради майка й.
— Благодаря ви, сержант — Джордж го прекъсна демонстративно. — Господин Хокин, бяхте ли много близки с Алисън?
— Какво искате да кажете? — Хокин посегна да си вземе нова цигара. Успя да я запали чак след няколко неуспешни опита. Вдъхна с наслада дима и повтори въпроса, на който не бе получил отговор. — Какво искате да кажете? Как така много близки ли сме били? Вече ви обясних, че бях оставил жена си да се занимава с Алисън.
— Харесвахте ли я? — попита. Джордж.
Тъмните очи на Хокин се присвиха.
— Що за подвеждащ въпрос е това? Ако ви отговоря с „не“, ще кажете, че съм искал да се отърва от нея. Ако кажа „да“, ще изкарате, че в отношението ми към нея е имало нещо неестествено. Искате ли да знаете истината? Момичето ми беше напълно безразлично. Вижте… — Той се приведе напред. Усмивката му подсказваше, че смята да говори като мъж с мъж. — Ожених се за майка й по три причини. Първо, намирах я за умерено привлекателна. Второ, имах нужда от човек, който да се грижи за мен и за къщата, а нито една прилична икономка не би приела да живее в забравено от Бога място като Скардейл. И трето, исках селяните да престанат да се отнасят с мен като с извънземно. Не съм се оженил за нея, защото съм бил хвърлил око на дъщеря й. Честно казано, такъв намек ми се струва отвратителен.
След излиянието си той се облегна назад на стола, като че ли предизвикваше Джордж да продължи нататък.
Джордж го изгледа с интерес, като лекар, наблюдаващ случай на рядко заболяване.
— Никога не съм намеквал нищо подобно, сър. Но ми се струва странно, че мислите ви без повод се насочват в такава посока. Интересно ми е също защо всеки път, когато говорите за Алисън, използвате минало време.
Думите му увиснаха във въздуха — не по-малко осезаеми от цигарения дим. По бузите на Хокин избиха тъмночервени петна, но той съумя да запази мълчание, явно с цената на голямо усилие.
— Все едно, че говорите за някой, който е мъртъв — продължи неумолимо Джордж. — Защо ли се получава така, как мислите, сър?
— Просто начин на изразяване — сопна се Хокин. — Тя изчезна преди много време. Това не означава нищо. Сега вече всички говорят за Алисън в минало време.
— Напротив, сър, не е така. Точно това забелязах при посещенията си в Скардейл. Всички продължават да говорят за Алисън в сегашно време — също като че ли е излязла за малко, но скоро ще се върне. И не става дума само за вашата съпруга. Всички говорят така. Всички, с изключение на вас. — Джордж запали цигара. Опитваше се да демонстрира спокойна самоувереност, каквато изобщо не изпитваше. Когато двамата с Клъф репетираха разговора, нито един от тях не знаеше как точно ще реагира Хокин. За късмет той наистина се смути, но все още бяха много далеч от всякакви признания, които биха свършили работа.