Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Звучи ми доста сложно — отбеляза Чапман.
— Наистина е така. Става въпрос за жив организъм, който тежи няколко тона. Най-важно е правилното поливане, което позволява на корените да се захванат.
— Ясно — кимна Стоун. — Но разбрахте ли защо е изсъхнало предишното дърво?
— Причините може да са много — сви рамене Сайкс. — Лично аз виждам за пръв път подобно дърво да умира толкова бързо, но се случва понякога.
— Възможно ли е някой да му е помогнал? — подхвърли Чапман.
— Кой би сторил подобно нещо на едно декоративно дърво? — учуди се Сайкс.
— Ами например някой, който иска то да бъде подменено — отвърна Стоун. — Ако няма ново дърво, няма да има и бомба в корените му.
— Ооо! — сепнато го погледна Сайкс. — Искате да кажете, че са унищожили старото, а после са взривили новото? Какви мръсници, господи!
Стоун остана с чувството, че мъжът насреща му съжалява много повече за унищоженото дърво, отколкото за нещастника, който беше загинал при експлозията.
— Благодаря за помощта — каза той.
— Ясно е, че бомбата е била скрита в корените преди доставката на дървото — заяви Чапман, докато крачеха обратно към колата. — А зеещата яма има второстепенно значение. Запълването й с пръст не би могло да предотврати дистанционното взривяване на бомбата. Радиосигналите със сигурност проникват на известно разстояние под повърхността на земята.
— Значи ключът е в разсадника, но убийството на Кравиц прекъсва всякаква връзка.
— Със сигурност са се погрижили да заличат следите си — кимна Чапман. — Я чакай малко! Открили ли са в караваната му от онези наноботи?
— Доколкото ми е известно, не.
— Но би трябвало да ги има, нали?
— Не знам. Сами ще трябва да установим.
Чапман погледна часовника си.
— Трябва да подготвя доклада си и да информирам сър Джеймс — каза тя.
— А аз ще отскоча до библиотеката да поговоря с Кейлъб.
— Храбрият ти изследовател?
— Той е доста добър, стига да знаеш къде е силата му — усмихна се Стоун.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно? — внезапно попита Чапман.
— Добре — съгласи се той след кратък размисъл. — Къде?
— В един ресторант на Четиринайсета улица, казва се „Сейба“. Отдавна искам да го посетя. Там бихме могли да сравним бележките си. Около седем добре ли е?
Стоун кимна и се отдалечи. Чапман забърза към колата си, но не я насочи към британското посолство, а към един хотел в Тайсънс Корнър, Вирджиния. Взе асансьора до шестия етаж и отключи една врата. Влезе в просторен апартамент с огромен хол, спалня и трапезария. Надникна през прозореца, после свали сакото и обувките си и седна на канапето. Разтри глезените си и внимателно провери оръжието си. Когато на вратата са почука, валтерът вече беше изчезнал.
Отиде да отвори с боси крака.
Мъжът влезе, а Чапман се върна на мястото си.
— Това никак не ми харесва! — недоволно процеди тя.
— В случая няма значение какво ви харесва и какво не — хладно я изгледа директорът на НРЦ Райли Уийвър. — Тази среща е одобрена от най-високо място и от двете страни.
— Откъде да знам, че наистина е така? — рязко отвърна тя.
— От мен, Мери — обади се Джеймс Макелрой, който се появи, накуцвайки, от спалнята.
53
Стоун се отби в болницата при Рубън и чу гръмкия глас на приятеля си далеч преди да стигне до стаята му. От онова, което успя да долови, ставаше ясно, че той настоява да бъде изписан веднага, но докторите искат да го задържат още няколко дни.
На вратата на стаята се появи Анабел.
— Моля те, вразуми го! — отчаяно се примоли тя.
— Съмнявам се, че ще успея, но ще опитам — кимна Стоун.
— Хей, нищо ми няма! — извика Рубън в мига, в който го видя. — Нали знаеш, че не ми е за пръв път? Но ако сестра Рачет продължава да ме дупчи с игли, като нищо ще взема да я гръмна!
Изправена до леглото, въпросната сестра само извъртя очи. Няколко секунди по-късно тръгна към вратата.
— Желая ви късмет — подхвърли тя, докато минаваше покрай Стоун.
Той изгледа приятеля си.
— Май изгаряш от нетърпение да си ходиш, а?
— Изгарям от нетърпение да пипна мръсниците, които ми причиниха това! — мрачно избоботи Рубън.