![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Какво?... - възкликна Алигзандър и се завъртя.
О боже, боже... мъжът носеше сив гащеризон като майстор или служител от поддръжката, но лицето му беше като на извънземен - покрито с плътно прилепнала жълтеникава гумена маска.
В ръката му с жълта ръкавица Алигзандър видя спринцовка.
Той докосна врата си, където усети леко щипане.
Мръсникът му бе инжектирал нещо! Първото, което си помисли, беше СПИН.
Някакъв психопат. Не, не, не...
После си каза: „Няма да му се дам.“ Алигзандър беше карал курсове по самозащита и кикбокс. Да не говорим за хилядите коремни преси и упражнения с гирички. Обърна се към нападателя и здраво запъна краката си, дръпна назад дясната си ръка, спомни си как да удари бързо.
Едно, две, удар.
Едно, две...
Ръката му обаче не го слушаше. Натежала. Толкова тежеше, че не можеше да я вдигне. Забеляза, че смразяващата паника, шокът вече ги нямаше. Вече не се страхуваше.
И когато бледата светлина избледня още повече, разбра:
Не, това не беше заразена кръв. Разбира се, че не. Мръсникът му инжектира някаква упойка. Да, да, беше същият тип, който го следеше. Който се вмъкна в отсрещната сграда. Но как?... О, там. Имаше отворена малка метална врата. Зад нея - тъмно като входа на тунел или мазе. Какво целеше този тип? Да отвлече Алигзандър? Да го принуди да издаде кода или недостатъците на програмите на клиентите си?
- Шшшшти каж... ааа... - опита се да изрече Алигзандър.
Хайде, кажи го! Хайде! „Ще ти кажа всичко, което искаш. Само ме пусни.“
- Шшшш. Тиии. Кооо искшшш...
Сричките се разпадаха.
Думите се давеха в гърлото му.
С голяма изненада установи, че вече не стои прав, а е седнал, парализиран, втренчен в маскирания психопат. Огледа се. Гумата на Суби. Опаковка от „Хърши“. Овално петно от засъхнала кучешка пикня.
Нападателят се наведе над раницата.
Мракът се сгъстяваше - толкова, че Алигзандър присви очи - той видя странна татуировка на лявата ръка на нападателя. Змия... не, стоножка. С човешко лице.
Неусетно се оказа проснат по гръб, твърде изнемощял, за да седи. Нападателят грубо дръпна ръцете му зад гърба и му сложи белезници. Отново го обърна по гръб.
Това, че този тип носеше гумена маска, приличаща на разтапяща се кожа, и зловеща татуировка, не означаваше, че е убиец психопат. Не, той искаше паролите за главния сървър на „Ливингстън Асошиейтс“. И за отключване на системата за сигурност на „Банк ъф Ийстър Насоу“.
Със сигурност.
Не беше психо.
Това беше само бизнес. Нищо повече. Те не искаха да го наранят. Единственото, което ги интересуваше, беше информацията. Хубаво, той щеше да им я даде. Пароли? Щеше да им даде пароли.
Само бизнес, нали?
Но защо вдигаше якето и ризата на Алигзандър и толкова внимателно оглеждаше корема му? Защо галеше кожата му с твърд, изпитателен пръст?
Нямаше как да е... друго освен...
Мракът го обгърна напълно.
36.
- Къде си, Сакс?
- Почти стигнах.
Гласът ѝ проехтя от високоговорителите в салона на Райм. Криминалистът беше там с Пуласки и Купър, а Амелия Сакс караше с бясна скорост по алеите през Сентрал Парк на изток.
- Затварям. Трябва да шофирам.
Оказа се, че в Манхатън има четирийсет и осем места, свързани с името „Белведере“. До този извод достигна свиканият от Селито екип на „Полис Плаза“ 1. Имаше екип „Намери излязлата от тираж книга“, вече разпуснат. Имаше екип „Какво, по дяволите, значат думите „втория“ и „четирийсет“ и той още работеше.
Сега - екип „Къде е Белведере“, събран благодарение на късмета, че татуировчицата Ан Томсън бе подслушала разговора на извършителя.
Четири дузини „белведерета“ в Манхатън (което явно бе предпочитаната ловна територия на Извършител 5-11; освен това нямаше как да търсят навсякъде).
Закусвални, жилищни сгради, транспортни компании, бутици, фирма за таксиметрови услуги, ферибот.
Фирма за компаньонки.
Преди половин час в салона на Райм той, Сакс, Селито, Купър и Пуласки обсъдиха кое от белведеретата е най-вероятно да бъде свързано с убиеца. Разбира се, името можеше да няма нищо общо със следващата или някоя от бъдещите жертви. Можеше там да живее, да е близо до дома му или там да носи дрехите си на химическо или котката си на пансион. Или това да е фирма, от която се интересуваше. Но предпазливостта ги караше да приемат, че това е мястото, избрано за някое от следващите убийства, и незабавно да изпратят тактически отряди на най-вероятните локации.
Решиха, че три са подходящи за място на атаката. Едното беше изоставен склад в района Челси - северно от Гринич Вилидж. Имаше обширен лабиринт от подземни галерии и помещения. Идеално за целите на убиеца, макар че както изтъкна Купър, районът бе твърде пуст: