Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че ще останеш известно време при мен. Мисля, че така ще е най-добре за теб.
— Да, ще остана малко. Докато се окопитя. Разбира се, ако нямаш нищо против.
— Чакал съм това по-дълго, отколкото можеш да си представиш, cherie. За мен ще е удоволствие. – Той се изправи. – Има нещо, което искам да ти покажа. Чувствам се малко като дете едва дочакало Коледа.
— Какво е то?
— Ще видиш.
Тя го последва през къщата и градините към музея. Той пъхна ключа в ключалката и се обърна.
— Затвори очи.
Фльор се подчини. Алексей я поведе през вратата в хладното помещение с едва доловима миризма на мухъл. Тя си припомни последния път, когато беше тук, деня, когато срещна брат си. Не знаеше дали баща й е открил Мишел. Трябваше да попита, но не го бе сторила.
— Напоследък съдбата е много благосклонна към мен – рече Алексей. – Всичките ми мечти се сбъдват. – Тя чу как щракна ключа на осветлението. – Отвори очи.
Музеят тънеше в полумрак. Светеха само два прожектора в средата. Лъчите им бяха насочени към платформата, която бе празна при предишното й посещение. Сега върху нея стоеше най-великолепният автомобил, който тя някога бе виждала. Черен, блестящ, с безкрайно дълъг капак. Въпреки че малко напомняше на милионерските коли от карикатурите, пропорциите му бяха съвършени. Фльор би го познала навсякъде. От гърдите й се изтръгна тихо възклицание.
— Това е „Роял“. Ти си го намерил!
— Не бях го виждал от 1940 година. – Алексей повтори историята, която й бе разказвал безброй пъти. – Ние бяхме трима, cherie. Откарахме го в катакомбите на Париж и го увихме в брезент и слама. През цялата война не смеех да го доближа, страхувайки се да не ме проследят. Когато се върнах след Освобождението, колата бе изчезнала. Другите двама мъже, които знаеха за съществуването й, бяха убити в Северна Африка. Сега мисля, че германците са я намерили. Отне ми повече от трийсет години, за да я открия.
— Но как? Как го постигна?
— Десетилетия неуморно разследване, пари, раздадени на нужни и ненужни хора. – Той извади кърпичка от малкото джобче на сакото и избърса невидима прашинка от калника. – Сега е важно само едно – аз притежавам най-прекрасната колекция от чистокръвни „Бугати“ в света, а „Роял“ е диамантът в короната.
* * *
Доста по-късно, след като Алексей й показа всяка подробност от автомобила, тя се върна в стаята си, където я очакваше фризьорът. Мъжът не зададе никакви въпроси, но подстрига косата й съвсем късо, като заяви, че не може да направи нищо повече, докато не порасне. Тя изглеждаше ужасно, като затворничка – големи очи, с тъмни кръгове под тях, огромна глава и почти никаква коса. Независимо от това грозният й лик й доставяше някакво извратено удоволствие. Сега външността напълно съответстваше на вътрешното й състояние.
Алексей се намръщи, като я видя, и я изпрати отново в стаята да се гримира, но това не помогна особено. Двамата се разходиха край резиденцията и разговаряха за това, което ще правят, когато тя се почувства по-добре. Следобед Фльор подремна, на вечеря бодна малко от задушените телешки гърди, сетне двамата е Алексей се оттеглиха в кабинета му, за да послушат Сибелиус. Той държеше ръката й, докато музиката се лееше край нея, и някои от болезнените възли в душата й започнаха да се разхлабват. Колко бе глупава да се остави Белинда да я раздели от баща й през всичките тези години, но винаги бе позволявала на майка си да я манипулира и управлява живота й. Боеше се да й се опълчи дори за дреболии, за да не изгуби любовта й. Любов, която сега знаеше, че никога не бе имала в действителност.
Девойката облегна глава на рамото на Алексей и затвори очи. Вече не можеше да изпитва истински гняв към него. В своята болка най-после бе открила прошката. Той беше единственият човек в живота й, който нямаше да спечели нищо от обичта си към нея.
Същата вечер не можа да заспи. Откри старо шишенце със сънотворни таблетки на Белинда, глътна две капсули и се отпусна върху ръба на леглото. Най-лошо от всичко бе загубата на самоуважението. Беше позволила на Белинда да я води за носа, бе подскачала като доверчиво глупаво паленце, подчинявайки се на всяко желание на майка си. Обичай ме, мамо. Не ме напускай, мамо. А след това се появи Джейк. Тя си изгради ефимерни въздушни кули, отдаде се на сметни фантазии, убеди се, че и той изпитва любов към нея. Фльор се съсредоточи върху болката, чоплеше я като зараснала коричка на рана.
— Да не си болна, cherie?
Алексей стоеше на прага, завързвайки колана на халата си. Фльор никога не го бе виждала размъкнат или разрошен. Редеещата му стоманеносива коса бе грижливо вчесана, сякаш току-що се връщаше от бръснаря.