От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

188

По-късно вечерта Мериън и приятелите й отишли на ресторант, осветен от свещи поради режим на електроенергията. Било след единадесет, когато до масата им се приближил един мъж и попитал за нея. Непознатият се обърнал към Мериън на арабски и й казал:

„Свързахме се със съпруга ви. Пристига утре с децата, за да ви вземе." Явно било, че съобщението, което оставила в пансиона, е стигнало До местоназначението си. Мериън силно се вълнувала от мисълта колко близко са децата й и колко скоро ще ги види. Тя заплакала и нейните сътрапезници дори иракчаните, които рядко показват чувствата си на публично място изтрили по някоя и друга сълза от очите си.

В сряда, в десет сутринта, Мериън седяла, обзета от нетърпение в гигантското фоайе на хотел „Ал Рашид". Внезапно се обърнала и видяла семейството си на една крачка от себе си. Шумът във фоайето стихнал, всички очи били вперени в майката и децата, който се виждали за пръв път от една година. Мериън стиснала малките в прегръдките си. Адора очарователно малко създание с овално личице и смолисточерна гъста коса изглеждала малко смутена, но с удоволствие прегърнала на свой ред майка си. Адам, слабо момченце със сладка усмивка, гледало Мериън, без да отмести поглед от нея, и се усмихвало широко.

Мериън била потресена колко са се променили децата й. И двамата били добре облечени и вчесани, ала Адам, който винаги преди бил жизнерадостен, сега й се сторил потиснат. Междувременно Адора почти била забравила английския и отвърнала на развълнувания въпрос на Мериън „Как си? Как си?" с учуден поглед.

Не говори английски обяснил Халид, сякаш й се извинявал. Опитвах се да й говоря на английски, но всички останали говорят арабски.

Е, сега аз съм тук и нещата ще се променят отвърнала твърдо Мериън.

Тя съвсем не била забравила гнева си към Халид, но не можела да отрече, че й е приятно да го види отново. Бил единственото познато лице в един тъй непознат свят връзка с миналото и с родния й дом. Не било ясно какви ще са отношенията между двама им Халид никога не показвал открито чувствата и мислите си и Мериън знаела, че е глупаво да очаква от него каквато и да е промяна, но все пак се надявала, че бракът им може да потръгне.

189

„Ако исках; щях да ти пратя документите за развода по пощата, й заявил Халид. Но не желаех да постъпя по този начин. Знам, че те имат нужда от теб и исках да дойдеш тук."

След това децата си поиграли в хотелската стая на Мериън, докато Халид подремнал малко, а после четиримата се натъпкали в една тойота корола ведно с багажа на Мериън и брата и племенницата на Халид, кбито били дошли с него специално за случая. Адора била пораснала десет сантиметра и тежала поне двадесет и пет килограма Тя седнала в майка си и спала там през целия път.