![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Трудно й било да обуздае гнева си, но дваж по-трудно й било да си създаде връзки в иракско-американската общност.
185
Това бяха последните хора, които очите ми искаха да видят, защото просто ми напомняха за Халид.
През март 1991 година, след края на операция „Пустинна буря", повече не можела да издържа да гледа по телевизията иракчанчета с протегнати към войниците ръце за малко храна. Тогава си казала: „Трябва да направя нещо, не мога да продължавам да седя тук със скръстени ръце." Гледала един телевизионен репортаж за иракскО-американ-ска група от областта Детройт, наречена „Жертви на войната", която събирала помощи за закупуване на храна и лекарства, и се обадила да предложи помощта си.
Групата била в намален състав, защото трима от доброволците наскоро били заминали за Ирак с продукти, лекарства и писма от роднини в Америка. Попитали я дали би дежурила на телефона в офиса им.
Отначало Мериън ходела един-два пъти седмично, но през април вече прекарвала всеки божи ден от понеделник до петък по няколко часа до телефоните. Имало огромна нужда от информация и Мериън се чувствала добре в центъра на събитията. Получила достъп до последните доклади за положението и следвоенните условия в Ирак. Работата обаче си имала и своите недостатъци. Въпреки че знаели английски, всички в офиса разговаряли помежду си на арабски или халдейски (диалекта на иракските католици) и Мериън се чувствала ужасно изолирана.
Обаче си спомнях съветите на Бети и Кристи и продължавах да ходя в офиса всеки ден.
И се случило нещо невероятно започнала да изпитва все по-дълбока привързаност към хората около себе си, въпреки езиковата бариера. Всеки, когото срещнела там, смятал, че Халид не е постъпил правилно, като е отвел децата, и скоро станало ясно, че Мериън и доброволците от групата имали нещо общо: роднини в беда, ужас от разрушенията и евентуалните жертви при бомбардировките и най-сетне страх да изразят протестите си срещу наскоро свършилата война, за да не ги сметнат за нелоялни американци.
Седмиците минавали и работата на Мериьн се превръщала в източник на открития както за нея, така и за хората от групата. Когато иракчаните осъзнали, че Мериън не е враждебно настроена към техния народ, те я приели като една от тях, а когато тяпрестанала да ги възприема стереотипно, вече била готова да им подаде ръка* за помощ.
186
В един разговор Вала Качако, която работела в същата сграда, но в халдейската федерация, й казала:
Знаеш ли, ако те бях срещнала, докато траеше войната и не те познавах, но знаех, че си американка, бих те прегазила с колата си.
Мериън отговорила:
Преди войната и аз изпитвах същите чувства към арабите, но сега вече преодоляхме тези си чувства, опознахме се и станахме много добри приятели.
Сред най-добрите й приятели бил вицепрезидентът на групата, Шахир Ал Хафажи тих, неуморен архитект, който уреждал и контролирал пътуванията на членове от групата до Ирак и обратно. През май Мериън получила писмо от Халид, което носело пощенско клеймо от март. Той й пишел, че децата са живи и здрави и са преживели войната. Това не й било достатъчно. Искала да бъде с дечицата си. Щяла да прекара остатъка от живота си в Ирак, ако това била цената да бъдат заедно. Тя се примолила на Шахир да й помогне да отиде в Ирак и той с готовност се съгласил: „Ще го уредя, няма проблеми." Включили я в състава на делегация, която трябвало да замине в края на месец юни. Адвокат от Държавния департамент направил всичко възможно, да я разубеди:
Не можете да отидете в Ирак. Трябва да сте полудяла, за да искате подобно нещо! Ако отидете и се върнете, ще си изям шапката!
След този разговор Мериън престанала да се консултира с Държавния департамент.
Не можех да слушам повече обезкуражителни слова. Достатъчно трудно ми беше да се реша да замина. Нямах представа как се отнасят с американците в Ирак и дали съпругът,ми не е променил решението си относно моето отиване там, или дали няма да ме задържи така, както се беше случило на Бети. Дори не знаех дали ще успея да видя децата си. Ако се бях вслушала в съветите на хора, които ме агитираха да се откажа, нямаше да замина.
На 26 март Кристи Хан се завърна в Щатите, след като получи родителските права над децата си от пакистански съд. Може да бъде направено, помислила си Мериън, думите на адвокатите от Държавния департамент нямат никакво значение.
Но всекидневната вътрешна борба на Мериън продължавала.
187
Средствата за масова информация представяха случилото се като истинска приказка: една майка толкова обичала децата си, черискувала и заминала в Ирак, за да живеят заедно. Изобщо не беше така. Много неща ме принудиха* да постъпя така и една от причините беше отразяването на събитията в медиите. Бях заявила още в началото, че искам да замина, и сега, когато имах тази възможност, трябваше да замина, защото всички очакваха да постъпя именно така.