Илиада [bg]

Где са му бойните светли доспехи, конете му где са? Колко далеч са оттука троянските стражи и станът? Точно какво те замислят да правят, дали се подготвят тук да останат при нашите кораби, или отново [410] да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци?» Долон, потомък Евмедов, веднага така му отвърна: «Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно. Хектор със всички водачи, съветници мъдри троянски, свика съвет край могилата древна на Ила божествен, [415] вън от шума. А за стражите, дето ме питаш, геройо, никаква нощна охрана не броди и стана не варди. Колкото виждаш огньове, запалени са те от нужда, само троянци там бдят и взаимно се канят за стража; нашите славни съюзници в същото време безгрижно [420] спят, предоставили вред на троянците будни да пазят, тъй като техните рожби и мили жени са далече.» А Одисей хитроумен запита пленения Долон: «Как си почиват сега? С конеборци троянци задружно или отделно от тях? И това ми кажи да узная!» [425] Долон, потомък Евмедов, отново така му отвърна: «Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно. Откъм морето — карийци, пеонци със лъкове криви, също лелеги, кавкони и богоподобни пеласги. Близо до Тимбра нощуват ликийци и горди мизийци, [430] конесмирители фриги и смели колари меонци. Ала защо ме разпитваш за тия неща поотделно? Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски, новодошлите тракийци стануват последни от всички. Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев. [435] Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви; те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър. В злато и светло сребро му блести колесницата нова. Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ! Не подобава на смъртни да носят такива доспехи, [440] а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни. Хайде сега ме водете при вашите кораби бързи или ми тежки окови сложете и тук оставете, докато вие самите отидете и проверите вярно ли всичко разказах на двама ви или невярно.» [445] А Диомед го погледна накриво и грубо му рече: «Долоне, ти за спасение мисъл в духа си не влагай, щом ни попадна в ръцете, макар че ни беше полезен. Ако те пуснем свободен сега и отпратим обратно, после отново ще дойдеш при нашите кораби лекида разузнаваш потайно или да се биеш открито. [450] Но ако тука погинеш, сразен от ръцете ми силни, никога вече ти няма да бъдеш беда за аргийци.» Долон опита със едра ръка да му пипне брадата, искайки да го помоли, но с меча героят замахна, [455] право врата му удари и двете му жили преряза. Шепнеше още главата, когато във прах се оваля. Взеха му шлема, направен от кожата на невестулка, дългото копие, лъка, а също и вълчата кожа. Цар Одисей богоравен ги вдигна нагоре с молитва [460] в чест на Атина, даряваща плячка, и тъй се провикна: «Радвай се, дивна богиньо, за тези троянски трофеи! Първа сред всички безсмъртни в Олимп те зовем ний за помощ. Ти ни предвождай до шатрите и до конете тракийски!» Тъй каза цар Одисей и доспехите метна високо, [465] на тамариск ги провеси и сигурен белег постави, чупейки наръч тръстика и кичест клонак тамарисков, да ги намерят по-лесно, когато се връщат във мрака. Тръгнаха после напред през доспехи и кървави локви. Тихо вървяха, достигнаха скоро войската тракийска. [470] Спяха мъжете от труд изтощени; доспехи чудесни сложени бяха до тях на земята в три прави редици. Близо до всеки тракиец стояха два коня впрегатни. Спеше в средата цар Резос, до него — конете му бързи, вързани горе със ремъци за колесничния обръч. [475] Пръв Одисей го съгледа и на Диомед го посочи: «Ето ти тук, Диомеде, мъжът и конете, които точно описа ни Долон, когото току-що убихме. Хайде сега покажи си голямата сила! Не трябва в бойни доспехи напразно да чакаш! Отвързвай конете [480] или мъжете избивай, пък аз ще се справя с конете.» Тъй рече. Вдъхна Атина геройство на цар Диомеда. Почна той вред да сече и мнозина погуби със меча. Стон се понесе страхотен, земята със кръв се обагри. Както лъв стръвен внезапно напада невардено стадо, [485] хвърля се върху кози и овце с кръвожадна свирепост, тъй и синът на Тидея връхлиташе с бяс на тракийци. Мъртви събори дванадесет. А Одисей хитроумен, щом Диомед поразяваше някого с меча отблизо, мигом трупа за крака настрани сам издърпваше сръчно, [490] съобразявайки тъй за конете им хубавогриви, лесно да могат да минат и без да се плашат, че газят върху тела на убити: не бяха привикнали още.