Императрица Сиси

Но още тогава, през август, Франц Йозеф не поиска и да чуе за придобиване на „Гьодьольо". И държавната хазна, и личната каса на императора бяха опустошени от огромните репарации, наложени ни от мира с Прусия.

– Разбира се, че говоря за „Гьодьольо" – троснах се аз сега, макар да предусещах как ще завърши този разговор. – Знаеш, че го желая повече от всичко.

– Аз пък не знам с какво да го платя, Сиси – нетърпеливо отвърна императорът. – Вече намалих конюшните и заповядах повсеместни икономии. Как биха ми имали доверие моите поданици, ако в същия момент купя замък в Унгария! Какво ще си помислят за мен виенчани? Че съм прахосник?

Предпочитах да не ми се напомня за продажбата на конете. Много се засегнах, задето императорът прибягваше към толкова отчаяни мерки. Нима не знаеше какво значеха тези животни за мен? Нямаше ли предостатъчно бижута, произведения на изкуството и други ценности, които можеше да обърне в пари вместо тях? Мъртви предмети, които не дишаха и не можеха да бъдат обичани?

Вероятно ерцхерцогинята бе предложила да започне икономиите именно от конюшните. Открай време тя гледаше с лошо око на любовта ми към конете и на продължителната ми езда. Мисълта за майката на императора не се отрази благотворно на дипломатическите ми умения.

– Не можеш ли поне веднъж да видиш нещата в тяхната цялост? – упрекнах го аз. – Трябва да вземаш предвид и това, което унгарците мислят за нас. Те са горд народ и искат император, а не скръндза.

– Не си справедлива, Сиси. Бог ми е свидетел, че си имам други грижи освен някакъв унгарски замък. Чу ли вече колко зле вървят нещата в Мексико? Положението не е толкова розово, както го представя Макс в писмата си до мама, тамошните бунтовници придобиват все повече власт и влияние. Шарлота е пристигнала в Париж. Възнамерява да помоли Наполеон да изпрати войници в подкрепа на Макс. Надявам се да не дойде и при нас, ние наистина си имаме предостатъчно проблеми.

– Това можеше да се очаква. Ти предупреди и двамата да не се впускат в тази авантюра – ядно напомних аз. Франц Йозеф владееше виртуозно изкуството да сменя темата, когато казаното от мен не му изнасяше. – Да се оправят сами с цялата бъркотия.

– Не бива да говориш така, все пак Шарлота е член на семейството. Ако ни помоли, трябва да намерим начин да й помогнем.

– И аз съм член на семейството, ако си забравил. И аз те моля за нещо. А ти търсиш ли начин да ми помогнеш?

Франц Йозеф присви очи, стисна устни и придоби онова опърничаво изражение, което ми показваше, че съм отишла твърде далеч.

Съжалявах, но същевременно се ядосвах ужасно на дебелоглавието и ината му. Избягвах споровете, а също и следващите официални изяви. С облекчение, но и малко гузно признах пред себе си, че така поне временно бе замразен и въпросът за брачната ни интимност. И без това в момента не бих понесла опитите му за сближаване.

С всяка изминала година зимата във Виена влияеше все по-зле на здравословното ми състояние. Мъглата, която се издигаше над Дунава и обгръщаше града в сиво було, притискаше като похлупак пушека от комините и превръщаше коридорите на „Хофбург" в леденостудени, ветровити тунели. Тя тегнеше като олово върху белите ми дробове и заедно с потиснатото настроение в двореца изцеждаше изцяло силите ми.