Архивът на Берия

Кампанията в пресата през последните четирийсет и осем часа затихва. (Послушните копои явно започват да надушват кръвта и се опитват да разберат накъде духа вятърът!) Старият никакъв не се показва от бърлогата си. От време на време се питам дали след повече от трийсет години блюдолизничество край себе си не е станал по-доверчив на стари години? Абсурд — подозрителността е негова втора природа и дори повече! Като всички нас и той дебне момента, за да нанесе удар.

Тази внезапна тишина обаче, след вилнялото седмици наред безумие, е наистина зловеща. Нина и Сергей са в Гагра и понякога се чудя дали ще ги видя отново. Опитвам се да поддържам духа си с жените, които Рафик редовно ми доставя, но това са обичайните вулгарни, прекалено предприемчиви проститутки от министерството. Никъде не е останал и помен от деликатност!

В имението държа момчетата в постоянна бойна готовност: дори и в свободното си време не престават да се упражняват в стрелба. (Самият аз съм станал толкова точен, че мога да улуча мишена в главата от петдесет метра с „Тулский 32“ — и това с моите треперещи ръце!) Снабдих се с няколко нови записа на прелюдиите на Шопен в изпълнение на Дино Липати, които са ми разтухата в дългите нощи.

Продължава да ме мами възможността за бягство на Запад: наистина ми е интересно да си представям реакцията на ония самодоволни американски буржоа, когато пред тях цъфне зловещият архитект на комунистическия терор! Несъмнено дори само тези безразборни записки биха ми осигурили едно прилично състояние — кой би твърдял, че някакво количество долари са за пренебрегване, особено с напредването на годините? Да не говорим за възможността да приключа дните си в някоя колиба във Воркута!