Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Бе започнал да осъзнава, че е по-скоро като научаване на нов диалект на познат му език. В резултат на това бе започнал бързо да схваща принципите му. Вече не му беше нужна книгата „Регула“, за да разбира символите.
Зед взе лентичката, за да я огледа отново, сякаш би могъл по някакъв вълшебен начин изведнъж да я разгадае. Не стана точно така.
— Ами, след като се е получило, какво пише тук?
Ричард посочи с опакото на писалката.
— Специално на тази пише: „Покривът ще се срине.“
Зед свъси чело.
— Искаш да кажеш, като в пророчеството, което спомена? Онова от сляпата жена? Онази Сабела, която си срещнал във фоайето?
— Именно.
— След предупреждението за тъмнината в Двореца, което получи от момчето долу на пазара?
— Да, точно — кимна Ричард.
— Момчето, което ти се беше сторило, че бълнува.
— Тогава ни се стори, че бълнува, да, но може би не сме били прави. След неговото предупреждение получих предсказанието на възрастната жена, което се оказа същото, казано ми по-късно от Лорета и от машината. Момчето каза нещо друго, но тогава възприех и него като бълнуване на трескав. Думите му бяха: „Той ще ме намери, знам, че ще ме намери.“
— Да, наистина звучи като бълнуване на човек с треска.
Ричард взе друга лентичка.
— Тази се намираше най-долу в купчината, която намерихме до машината. Което означава, че е била първата, появила се, откакто машината се е събудила там долу, в тъмното. Когато я преведохме, едва повярвах на очите си. На нея пише: „Той ще ме намери.“
Зед направи знак към лентичката, която държеше Ричард.
— Искаш да кажеш, че машината е предрекла, че ще я намериш?
Ричард сви рамене.
— Знам ли…
— Сигурен ли си, че си превел изречението точно?
Ричард погледна към вратата и видя към тях да крачи Натан.
Той също изглеждаше сериозен и мрачен.
— Сега, след като разполагам с нужния ми ключ — да — отвърна Ричард. — Няма никакво съмнение. Всичко се нарежда идеално. — Ричард се пресегна и взе трета метална лентичка. — Ето тази, върху която бях разпознал символа за огън, се оказва, че се превежда прекрасно през високо Д’Харански. И означава точно това — огън.
— Какво за огън? — попита Натан още преди да е спрял.
Зед взе лентичката от ръцете на Ричард и я показа на Натан.
— Преводът потвърдил подозренията на Ричард. Наистина означава огън и нищо друго.
В далечния край на библиотеката Ричард забеляза Лорета, която беше помъкнала огромен наръч от предсказанията си. Щеше да е доста трудоемко да пренесат всичките й камари с листове от стаята й в библиотеката. Ричард с облекчение видя, че цялата тази хартия вече е на път да намери по-сигурно убежище.
— Огън — намръщи се Натан.
— Да, точно така — каза Ричард. — На друга пише: „Той ще ме намери.“ Същите думи, които ми каза болното момче на пазара. На трета пък пише онова, което ми казаха Лорета и сляпата жена, Сабела — че покривът ще се срине.
Натан забоде юмрук в хълбока си.
— Може да се каже, че съм тук във връзка със Сабела.
— Така ли? Какво за нея?
— Създава проблеми. Част от гостите отишли при нея, за да чуят пророчествата й. Продължават да настояват да разберат какво ще им донесе бъдещето.
Ричард въздъхна.
— О, страхотно. И какво им казва тя?
— Огън — отрони Натан.
— Моля?
— Огън. Това била единствената дума, която произнесла. Онези се върнали при другите и им казали. И сега всички са в паника и очакват в Двореца да избухне пожар. Неколцина от онези, които спели, преди малко изхвърчаха от стаите си по нощници, изпаднали в ужас, защото сънували пожари.
— Любопитно — промърмори Зед и потърка брадичката си.
Ричард мярна Лорета, която крачеше забързано към тях.
— Господарю Рал! Господарю Рал! — викаше тя, размахвайки лист хартия. — Ето те! Толкова се радвам, че те намерих.
Ричард се надигна, когато тя, останала без дъх, спря до него.
— Какво има?
Тя вдигна длан на гърдите си, докато дишането й се поуспокои. После му подаде листа.
— Имам ново пророчество за теб. Записах го както винаги. Щях да го сложа при другите на сигурно място, докато те видя, но ето те тук.
Ричард погледна листа. На него беше написана една-единствена дума: ОГЪН.
— Какво пише? — попита Зед.
Ричард му подаде листа. Челото на магьосника се сбърчи, докато очите му се взираха в единствената дума.
— Имаш ли някакво предположение какво би могло да означава? — попита Ричард жената, докато подаваше листа на Натан.
Онази поклати глава.
Високият Пророк огледа внимателно самотната дума, после вдигна глава.