Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— В това има логика — съгласи се Сара, после смени посоката на разговора: — Но вие не сте му назначили никакво лечение, нали?
— Не. Защото не стигнахме доникъде с изследванията.
— А помните ли как изглеждаше този човек?
Пауза, последвана от тежка въздишка.
— През последните година-две често забравям дори собственото си име — рече докторът. — Карам на автопилот. Не знам, това може пък да ме направи по-добър лекар…
Сара изпита съчувствие към него.
— Няма да ви бавя още дълго, докторе — рече тя. — Искам да изясня само още един въпрос… Не сте вие този, който му е дал стикер за отказ от медицинска намеса, нали?
— ОМН? Не, не съм. Но това може би означава, че се е самоубил, Евънс. Особено след като е разбрал, че има и рак… А вие казахте, че е бил убит…
— Опитваме се да установим истината, докторе. Един последен въпрос: Вие сте лекар с опит, но преди две години не сте бил в състояние да поставите диагноза Алцхаймер. Възможно ли е през това време болестта да се е развила до степен, в която той вече не е бил в състояние да живее сам?
— Не мога да кажа със сигурност — замислено отвърна Файнър. — Зависи… Ако пристъпите на деменция са периодични, той би могъл да води почти нормален живот, но задължително с чужда помощ… За тази болест лечение няма, състоянието на човека се влошава бавно, но необратимо… Знаете ли, след като се е сдобил по някакъв начин с ОМН, той почти сигурно е искал да сложи край на живота си…
— Прав сте — въздъхна Сара. — Точно това се опитваме да изясним. Благодаря за помощта, докторе. Сега ще ви оставя да поспите…
Семейството на Харди преживяваше истински ренесанс. Вечеряха заедно, в пълен състав — едно изключително рядко събитие за последните няколко месеца. Предполагаше се, че това се дължи на главата на семейството, успяла да реорганизира работната си програма. На практика обаче реорганизация нямаше — Харди беше работил точно толкова, колкото и във всеки друг ден. Разликата се състоеше единствено в това, че след като приключи, той се прибра у дома. След вечеря се преместиха в дневната, настаниха се на килима с купички топли пуканки пред себе си и започнаха един маратонски турнир по китайска дама.
По-късно, когато Харди влезе в спалнята на децата да ги целуне за лека нощ, те и двете увиха ръце около врата му и отказаха да го пуснат. Когато най-сетне се освободи и влезе в кухнята, жена му стори същото.
— Много им липсваш — прошепна тя. — Имат нужда точно от това, което направи тази вечер. А понякога и аз…
— Знам — притисна я до себе си той. — Ще направя всичко възможно, за да продължим в този дух. Тоест — да се завъртам по-честичко у дома…
— Добра идея — кимна тя и долепи тялото си до неговото. — Дали заспаха?
— Сигурно. Но за всеки случай ще затворим вратата…
Задрямаха, сгушени един в друг. По телевизията течаха новините. Харди чу името Греъм Русо, но помисли, че може би сънува.
— Знаеше ли за всичко това? — смушка го Франи.
— За какво? — стресна се той и втренчи опулен поглед в екрана.
Наложи се да изтърпят четири реклами, преди на екрана отново да изплува лицето на говорителката.
— „Докато местната полиция отказва коментар относно асистираното самоубийство на Сал Русо преди десет дни и се ограничава с изявлението, че следствието продължава, днес в Сакраменто председателката на дружеството «Хемлок» — една неформална организация, бореща се за правото на доброволна смърт — изненадващо обяви, че Греъм Русо е разговарял с нея броени минути преди да се отправи за апартамента на баща си. Включваме Сакраменто, откъдето предава…“
— Няма ли край, господи! — простена Харди и се изправи в леглото.
На екрана се появи самоуверената физиономия на Барбара Брандт.
— Той беше много развълнуван и разстроен — като всеки човек в подобен момент — заяви тя. — Според мен се нуждаеше от подкрепа, нещо напълно естествено…
Невидимият за камерата репортер попита защо Греъм не е споменал за този епизод.
Брандт направи умна гримаса — като човек, който отдавна е наясно с особеностите на човешката природа и изпитва леко разочарование от тях.
— Говорихме по този въпрос по телефона, миналият уикенд — отвърна тя. — Всъщност, спорихме, при това доста разпалено. Това беше една героична постъпка, за която обществеността трябва да научи. Сал и Греъм Русо са имали достатъчно кураж да я предприемат, но Греъм не желаеше шум. Е, сега вече е късно. Реших да говоря открито в подкрепа на Греъм, той трябва да знае, че не е сам. Законите срещу асистираното самоубийство и евтаназията се нуждаят от спешна промяна! — Немигащите очи се заковаха в камерата: — Греъм, независимо от последиците, ти постъпи правилно!