Право на милосърдие

— Тогава каква е неговата печалба? Колко залага?

— Много — отвърна Греъм. — За десет бона такива като него дори не стават от леглото… — Беше видно, че темата за залаганията го притеснява. Опря бутилката до устата си, отпи едра глътка и добави: — Нещо ми нашепва, че не си дошъл да си говорим за софтбол… Хайде, изплюй камъчето.

— Прав си — кимна Харди. Нямаше смисъл да увърта повече.

Греъм го изслуша внимателно, после поклати глава и безгрижно се усмихна:

— Няма да ме арестуват… Сара поне няма да го направи. Аз я харесвам, тя мен — също…

— Тя е ченге — напомни му Харди. — И умело използва това, което си въобразяваш — че те харесва, че има нещо по-специално между вас. Накрая пак ще те тикне в пандиза.

— Ще бъда много изненадан, ако стане така — отвърна Греъм. — Когато дойде да ме види в събота вечер, не беше заради разследването…

— А заради какво? Любовна среща ли имахте?

— Почти — засмя се Греъм. — Съвсем малко не ни достигна…

Харди мрачно поклати глава.

— А бе я ми кажи, защо си единственият човек в този град, който е убеден, че няма да бъдеш арестуван? — попита той. — Някога да си си задавал този въпрос?

Греъм сви рамене и отпи нова глътка от бутилката:

— С мен те вече си изгърмяха патроните, Диз. Какво ще спечелят, ако опитат отново?

— Ще го направят други хора — отвърна Харди. — Какво ще кажеш за това? — Стана и се разтъпка наоколо. Май беше по-уместно да му разиграя етюда с паниката, рече си. Може би само така бих го разтревожил достатъчно, за да ме изслуша с подобаващо внимание. В същото време не му се искаше да го плаши. Предпочиташе да го остави да говори, да приспи бдителността, която можеше да го накара автоматически да отхвърли идеята за споразумение с прокуратурата.

Но вече беше късно. Времето за дипломатически маневри изтече.

— Ето какво е положението, Греъм — обърна се той. — Ще бъдеш арестуван отново. Това ще стане след ден-два, или най-късно до края на седмицата. Ще бъдеш обвинен в предумишлено убийство, може би и при утежняващи вината обстоятелства. Това е абсолютно сигурно, независимо дали ще го стори твоята сержант Евънс, или някой друг. Нещата станаха прекалено сложни, за да ти се размине.

Не постигна кой знае какво, но все пак изтри безгрижната усмивка от лицето на клиента си.

— Хубаво — кимна Греъм. — Да допуснем, че си прав и това наистина се случи. Но какво ще стане после? Пак ще ме освободят!

— Това е един от възможните варианти, но аз имам друг — далеч по-сигурен.

Върна се край ниския зид, подаде на Греъм недокоснатата си бутилка и му разказа всичко. За споразумението с Прат, за цялата дългосрочна стратегия, която произтича от него. После млъкна и зачака.

Изражението на Греъм стана значително по-трезво. От гърдите му излетя тежка въздишка, главата му се поклати:

— Но всичко това означава да призная, че съм го извършил…