Право на милосърдие

— Евънс.

— Добре, Евънс, задръжте за минута… Русо ли казахте?

— Сал Русо.

Минутите се оказаха пет, но Сара търпеливо чакаше. В крайна сметка все пак успя да открие човек, който проявява желание да ѝ помогне. В сравнение със сухите отговори, които получаваше часове наред, това си беше истински успех.

Докторът най-сетне вдигна слушалката.

— След като е имал телефонът ми, трябва да е някъде тук… — промърмори той. Това не означаваше абсолютно нищо за Сара, но тя се беше заредила с нужната доза търпение. — Салваторе Русо? Някъде към шейсетте, нали?

— Това е той.

— Много добре… — Файнър очевидно преглеждаше бележките си. — Появил се е за преглед в поликлиниката и са го насочили към мен… По онова време аз се занимавах с поставяне на първоначални диагнози… Оплаквания: за два месеца се е губил на два пъти, обземала го е тотална дезориентация. Помислил, че може би има БА.

— БА?

— Болестта на Алцхаймер. Както и да е… Чакайте да видим нататък… — В слушалката се долови шумолене на хартия: — Предписал съм пълна кръвна картина и изследване на тироидната жлеза, но той изобщо не е стигнал до лабораторията… После, след четиримесечна пауза, отново се е появил… Пак сме го пратили на кръвна проба…

— Така ли установявате Алцхаймер? С помощта на кръвна проба?

— Не. Но първата ни работа е да елиминираме другите евентуални причинители на деменция — например сифилис в трета фаза. За БА няма точно определен генетичен тест. Тя се определя след множество продължителни изследвания, но ако е в ранна фаза, диагнозата е изключително трудна…

— Но вие все пак сте му я поставили…

Доктор Файнър помълча малко, после предпазливо отвърна:

— Не. Той престана да идва. Така и не стигнахме до окончателна диагноза. Може би се е уплашил, не е пожелал да чуе присъдата си…

— Но е бил наясно за какво става въпрос, така ли?

— Положително. Поне за част от цялата истина. Не знам… Може би съм допуснал някаква грешка… Гледам, че тук съм си записал нещо… Той е поискал да знае какво ще стане след като установим диагнозата.

— Какво трябва да стане?

— Ами например това, че ако диагнозата се потвърди, аз съм длъжен да докладвам за случая в Районната психиатрична болница. Това се прави при всички случаи на напреднала деменция, защото…

— Разбирам — прекъсна го Сара.

— Тук съм отбелязал и още нещо — продължи докторът. — Той казва, че не иска да е в тежест на никого и ще се самоубие, ако диагнозата се потвърди…

— Казал ли го е?

— Да. Но това е доста трудна материя, знаете… Може би не е поискал да завърши изследванията си именно защото се е страхувал, че при положителен резултат ще трябва да изпълни заканата си…